"Дом за начинаещи" е роман за времето, в което търкаляме частици от себе си, бързаме да ги сглобим надпреварвайки се със слънчевите цикли и лунните фази, понякога се получава, по-често не успяваме, но сме целите там – във форматиращите години на онова някога, в което (може би) са кодирани бъдещите ни успехи и провали. "Дом за начинаещи" е сценарно построен и би могъл да се превърне в холивудска продукция. "Дом за начинаещи" не бива да остане "затворен" в локалното. Защото това не е "локален" разказ за 90-те… Това е европейска проза и немскоезичният свят – надявам се - ще е нейната следваща публика. "Дом за начинаещи" е моето откритие за литературната 2023-та." Това са думи на Еми Барух за новия роман на Емануил А. Видински, който от момента на издаването си вече има много почитатели.
Самият автор разказва за книгата: "В началото на 1990-те, когато бях на 13, прекарах няколко години в католически детски дом в Германия. Този роман е за онова време; за хората, с които живях, за момчето, спомнящо си в мен и най-вече за Дома. Дом, в който всички бяхме начинаещи – в живота, в приятелството, в любовта, в порастването. В опознаването на света, на другите и на самите себе си."
Дали обаче това е автобиографичен роман, или роман за онова време в началото на 90-те на 20 век, когато Европа се промени и същевременно поколението на тези промени израсна? Как авторът, който е и герой на този роман балансира между спомена и фикцията? Как езикът и стилът му помагат да постигне динамиката на действието и запомнящите се герои? Къде са тези герои днес, какво се е случило 30 години по-късно? За да научите отговорите, чуйте разговора с Емануил А. Видински и се пренесете така в "Дом за начинаещи", където ви очакват изненади.
