"Поет на ясния и сдържан изказ, Здравко Кисьов имаше висока представа за мисията на твореца в нашия свят. Неговите вълнения от всекидневието внасяха в стихотворенията му скромност и светъл стоицизъм, разтваряха го в природата." С тези точни думи Марин Бодаков определя поезията на един от най-добрите български майстори на словото. Можем да цитираме за него и друга голяма българска поетеса Екатерина Йосифова, която твърди: "Вярвам на този поет: вглъбен, неразточителен на думи и жестове. С годините стихотворенията му ставаха все по-аскетични, немногословни и кратки – до тези сгъстени знаци, че "истината е повече в мълчанието, отколкото в думите". А рецензентът на книгата Калин Донков пише: "Сборникът "Светлопис" е сериозно, обхватно и безупречно съставено издание. Времето има нарастваща нужда от поезия с такава съвест и такава чувствителност."
Как днес четем стихотворенията на Здравко Кисьов? Как живеят те сред съвременната креслива литературна среда? Добиват ли (при все дискретността на поета) още повече сила и видимост? На тези въпроси отговарят новоиздадените избрани стихотворения със заглавие по една негова творба "Светлопис". Синът му Роман Кисьов е подбрал представителен том с най-доброто от творчеството му.
Повече подробности чуйте в разговора с Роман Кисьов.
