Епизод трети на рубриката "Непознатите будители" на програма "Христо Ботев" на БНР отвежда слушателите по непознатите маршрути от живота и творчеството на Владимир Димитров-Майстора с изследователките д-р инж. Красимира Димитрова, автор на инициативата "Дигитални посланици на Майстора", и с доц. д-р Вяра Николова от катедра "Японистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Дори и да нямаме потвърждение доколко Майсторът е познат в Япония, ще го направим известен в близките десетилетия, за да може и японският народ да опознае този забележителен талант", казва доц. д-р Вяра Николова.
Целта на проекта "Дигитални посланици на Майстора“ е проследяването на връзката между прочутия български художник и държавите, в които е оставил отпечатък с творчеството и живота си. Всеки един дигитален посланик трябваше да направи кратко видео – и да разкаже конкретно с какво Майстора е свързан с дадената локация.
Книгата "Непозната картина", чийто автор е инж. Красимира Димитрова излиза през 2021 г. е преведена на английски, немски и френски език. А във финална фаза е преводът на японски.
"Това е картина, която Майсторът подарява на моя прадядо, след като умира моделът, който е нарисуван на нея. Там в същност е Дафина, която е най-малката сестра на дядо ми. Тя е позната на публиката от картината "Българска мадона". Два месеца преди да почине, Майстора прави последния портрет и тази картина стои в продължение на 84 години в нашето жилище. От 2018 г. картината вече е в постоянна експозиция в галерията в Кюстендил", посочва инж. Красимира Димитрова.
Доц. д-р Вяра Николова, споделя, че трима студенти от IV курс от катедра "Японистика" успешно се справили с превода. В момента върху редакцията му работи техен преподавател.Широката българска общественост познава Майстора със жетварки и жетвари, както и с неговите картини от неговия силен период в Кюстендилския край. В италианския си период Васил Димитров – Майстора рисува много с туш. През 70-те и 80-те години на миналия век България и Япония са имали интензивен културен обмен и със сигурност негови творби за представени на японската книга.
Според д-р инж. Красимира Димитрова трябва да сме отворени, защото има много неща, които остават като клишета и когато човек се поразрови научава интересни детайли за живота на тези будители.
Трябва да познаваме своята история, чрез будителите, казва в заключение доц. д-р Вяра Николова.