Ново поколение български зоолози след средата на миналото столетие създават каталози и обобщават знанията за пещерните видове. Днес вече знаем много за животинския свят, чийто дом са пещерите. Всяка година у нас се откриват и описват нови за науката организми, но все още броят на пещерите, в които не са правени проучвания остава много голям.
Неизвестен малък животински свят има в пропасти и минни галерии, недостъпни подземни кухини, дълбоки почвени слоеве и в цепнатини в скалите. За някой видове пещерите са част от жизнения им цикъл, те зимуват там. А може и да са случайно попаднали ларви, пренасяни от водата и вятъра. Или да са адаптирани към тази среда на живот и за тях, тя да е естествена. Нито един вид от българската пещерна фауна не е защитен, но пък всички неблагоустроени сухоземни и морски пещери са определени като местообитания с европейска значимост в България.
"Националният природонаучен музей при БАН и Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН представят своите изследвания и открития в Европейската Нощ на учените 2023 днес в петък, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Виолета Желязкова, зоолог в Националния природонаучен музей.
Националният природонаучен музей при БАН има над 130 годишна история, посветена на науката и събирането на знания за природата. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН провежда научни изследвания в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси.
Всяка година в Нощта на учените ние вдъхновяваме нови изследователи на природата и природозащитници.
"Националният природонаучен музей при БАН сме подготвили разнообразна програма в рамките на Европейската нощ на учените 2023 по проекта SEARCH. Ще има хора от всякакви науки тази вечер, ще разкажат на хората най-новото от актуални научни теми с важни обществени проблеми и предизвикателства.
80 на сто от всички видове, които живеят на Земята все още не са известни на учените.
Входът е свободен, започваме след 18 часа. Програмата започва с изложба, посветена на сто години от началото на развитието на българската биоспелеология.
Цялата програма е на сайта на музея, каза още д-р Желязкова. Самата тя се анимава с имунната система на прилепите.
Още за развитието на българското пещерно дело и изследването на пещерите от гледна точка на науката слушайте в разговора на Мая Данчева с д-р Виолета Данчева.
