Лора Динкова завършва Българска филология с магистратура по режисура и кино в Софийския университет. Тя е автор на поетичните книги – "Отключено безвремие", "Осиновени думи" и "Диагноза тишина", които получават няколко специални награди през годините, между които са – "Южна пролет", "Яна Язова" и "Теодор Траянов".
Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове. Тя е съавтор на учебник по литература за 12-и клас. Хоноруван преподавател е на студенти втори курс към катедрата по Българска литература на Софийския университет през 2019 г. От март месец 2020 г. е доктор по филологии към катедрата по Българска литература на Софийски университет и учител по български език и литература в образователна школа.
В интервюто си за "Нашият ден" Лора Динкова разкрива, че започва да пише поезия на 23 години, сравнявайки този процес със "срещата с божественото на познат език". Тя се стреми да подчертае, че поезията е нещо, което не може да бъде насилствено извикано всеки ден, защото изисква вдъхновение и дълбоки емоции, които само опитът на прочитите и тъгата може да донесат.
"Поезията е внезапен проблясък в точното време. Трябва да имаш вдъхновение, не може да се твори всеки ден. Това е превеждане на божественото на познат език. Пишещият човек трябва да има натрупания опит на прочитите и на тъгата. Поезията трябва да бъде усетена, всеки човек я разбира по конкретен начин и открива нещо за себе си", казва тя.
За Лора Динкова поезията не е просто изкуство, а връзка между живота и смъртта. Тя вярва, че писането за смъртта е "опит да се опази човешкото в нас", за да разберем, какво означава да бъдем хора.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимки: Личен архив, Pixabay
