Режисьорът е роб на историята, която трябва да разкаже. Това можем да открием във вълнуващия сборник с разкази "Последният сън" на режисьора Педро Алмодовар, в превод на Маня Костова.
По думите на своя автор, "Последният сън" е своеобразна фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана: "Този сборник разкази – наричам всичко разказ, не правя разлика между жанровете – показва тясната връзка между това, което пиша, филмирам и преживявам" – споделя култовият режисьор.
"Последният сън" съдържа разкази, отличаващи се с богато разнообразие от теми и пленително съжителство на фикция и реалност. Действието в тях се развива между края на 60-те години на миналия век до днес. Далеч по-завладяваща от традиционна автобиография, тази многолика и многопластова кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор, е автопортрет на един оригинален творец, страстно отдаден не само на киното, но и на писането.
"Роден съм в епоха, която беше лоша за Испания, но добра за киното. Става въпрос за 50-те. Като режисьор се родих в разцвета на постмодерното – идеите нахлуват отвсякъде; всички стилове и епохи съжителстват, няма предразсъдъци откъм пол, няма гета; пазар също нямаше – имаше единствено желание за живот и за действие."
Така Алмодовар обобщава първите си стъпки в живота и в света на седмото изкуство. След като религиозното възпитание убива вярата му в Бога, а режимът на Франко го лишава от възможността да получи кинообразование, режисьорът на шедьоври като "Всичко за майка ми", "Говори с нея" и "Жени на ръба на нервна криза" и носител на "Оскар", "Златен глобус“, "Златна палма“ се впуска в школата на живота.
Десислава Желева представи книгата за "Артефир" в разговор с Димитрина Кюркчиева.
Снимка – изд. Колибри
