Талантите му бяха много – режисьор, актьор, сценарист, писател. Вътрешното напрежение, което поддържаше огъня у него, също беше много.
Времето, в което живя, беше и благосклонно към него, и не беше, защото успя да направи филмите си, да напише книгите си, но живеейки във вътрешна емиграция, както стойностните хора през този период.
Високите му критерии не бяха уместни нито по време на тоталитарното управление, нито след това.
Людмил Тодоров не изневери обаче на себе си и не се приспособи, както направиха други. Емигрира от киното в литературата. Накрая – към други духовни пространства отвъд.
Светла памет на Людмил Тодоров!
Чуйте Петя Александрова
Снимка – БГНЕС
