"Ноември мирише на дим, дните са дълги като през детството и също като тогава обвити в мълчание. След концерта съм като безпризорно хвърчило. Купувам последната франзела от пекарната и влизам вкъщи." Това е началото на един от разказите – "След себе си вървях и плаках" в новата книга на Ина Иванова. Наречена е "И винаги любовта" и в нея наистина се разказва за любов – меланхолна, тъжно-смешна, глуповата, възторжена – нюансите са много повече.
Разказите са кратки, случките – камерни, героите – обикновени, ходът на времето – бавен. Сякаш авторката се е противопоставила на днешните клишета за успех. Книгата обаче успява. Тя увлича, героите се помнят, историите вълнуват, защото Ина Иванова е намерила онзи ключ към читателя, който отключва врати, за да стигнат до него детайлите, вълнението, човешката крехкост, уязвимостта на чувствата, копнежът за взаимност. Книга, която излъчва все по-рядко срещаните топлота и човечност.
Чуйте Ина Иванова
