В началото на февруари в Европейския парламент предстои да бъде взето ключово решение, засягащо използването на т. нар. нови геномни техники при създаването на нови сортове растения. Проектът за регламент предвижда премахването на всички проверки за безопасност за около 94 % от новите генно модифицирани растения (НГТ), които понастоящем все още са в процес на лабораторни разработки за патенти. Според експерти, това на практика противоречи на един от основните принципи за предпазливост на общността, която до този момент беше защитена от използването на ГМО култури, чрез строги регламенти. Темата за новите геномни техники поляризира мненията на експертите в България, а на държавно ниво страната ни запазва неутрална позиция в европейските дискусии.
В момента действащата директива дава възможност на всяка една страна членка да взима самостоятелни решения, спазвайки рамките на общия закон. Новият регламент обаче ще бъде задължителен, предупреди инж. Николова и подчерта, че решенията ще се взимат на централно ниво. Това означава, че европейските органи няма да се съобразяват нито с икономическите интереси на отделните страни членки, нито с това, което хората искат в много страни.
"В България 90% от хората не искат ГМО, в Германия и Франция – също, но европейската комисия не се съобразява нито с мнението на хората, нито с това на независимите учени, нито с мнението на земеделските производители. След като през декември м.г. Съветът на министрите не успя да постигне консенсус и квалифицираното мнозинство не можа да събере достатъчно гласове, проектът беше оставен за разисквания. Под новото председателство на Белгия, от първи януари започнаха консултации на работни групи по земеделие, но още на първото заседание се разбра, че има много конфликтни точки. Поставиха се и много въпроси, на които европейската комисия не може да отговори. В резултат, заседанията се преустановиха и се пристъпи към решение на политическо ниво. Еврокомисари започнаха да обикалят страните членки и да притискат правителствата, като им се дават обещания, че новите геномни техники няма да бъдат патентовани. Патентното ведомство обаче е извън юрисдикцията на европейската комисия и тези обещания са нереални и неуважителни към хората, които познават законите."
Самите техники са създадени преди 12 години и представляват генно редактиране на растения, но никой до този момент не е доказал, че те са безвредни. В същото време, чрез проекта за регламент се предвижда те да бъдат пуснати в околната среда, без да бъдат контролирани чрез ясно обозначаване. "Те са патентовани, за тях има 1600 заявления, не са произведени дори на лабораторно ниво, но искат да ги въвеждат в земеделието", изтъква инж. Светла Николова. Има реална опасност земеделците да бъдат осъдени, че използват патентовани семена, без да знаят, че са закупили такива. Дребните производители няма да имат пари за адвокати и ще се откажат. По този начин те ще бъдат отстранени от пазара, за да останат единствено едрите производители.
През 2019 г. Съдът на Европа се произнесе, че след като има промяна в гена, растението е генетично модифициран организъм. "В класическата селекция няма никаква промяна на гените при растенията, а ако има редактиране на гени става дума за ГМО", пояснява инж. Николова:
"Това, което отново ни обещава ЕК е след седем години, ако бъде приет регламентът, да бъдат направени проучвания и да се установи има ли някакви ефекти, включително и отрицателни. Ние изпратихме запитване до министъра на земеделието на България, по Закона за достъп до обществена информация, кой ще носи отговорност, ако нещо се случи в този изпитателен период. Преди това, никой не можа да ми отговори в комисията по ГМО към Министерство на околната среда как ще бъде контролиран вятърът, как ще бъдат контролирани пчелите и другите насекоми, които опрашват растенията да не хвърчат към съседните
полета и да не пренасят гени на ГМО към други растения. Никой няма отговор за това и никой не е разработил система за съвместно съществуване между ГМО и чисти култури, защото няма как да стане."
По думите на инж. Светла Николова, зад този регламент стоят лобитата на четири фирми гиганти, които контролират 70% от пазара на семена в целия свят. Някои от тях произвеждат препарати и химикали като глифозат, а също и лекарства. "Това на практика е контрол на цялата хранителна верига и на земята, а също и над хората", предупреждава инж. Светла Николова и добавя: "Да не забравяме, че храната е свързана с наследството, с традициите, историята. Защо България да не последва примера на Австрия, която залага на качеството, а дребните производители могат директно да предлагат продукцията си?".
В кампанията на "Агролинк" за защита на българското земеделие срещу новите геномни техники се включват хиляди граждани и различни организации, които не са пряко свързани със земеделието. В момента върви и петиция, в която хората открито изразяват становището си, че България трябва да остане зона свободна от ГМО.
Още по темата:
Снимки: Pixabay, Дарина Григорова, BGNES
