От 29 февруари до 2 март Центърът за визуална наука "Калейдоскоп" към Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира Дни на визуалната наука. Целта е да се насочи вниманието на посетителите към климатични промени, обезлесяване, замърсяване на природата, загуба на биоразнообразие, корупция, бедност, конфликти, миграция.
"Написани по достъпен начин. Цитират само и единствено факти", казва доц. д-р Марина Стефанова – научен ръководител на проекта и заместник-декан на Стопанския факултет към Софийския университет.
Данните, които доц. Стефанова и нейният екип събират, са обобщени в две книги – "Светът в риск" и "Надежда за бъдеще", подготвени по курсов проект, пояснява Надежда Хаджийска, магистър в специалност "Устойчиво развитие" в Стопанския факултет. Тя е работила върху темата за глада. Най-много я е впечатлило това, че "около 150 милиона повече жени, отколкото мъже изпитват глад".
Бедността не се ограничава само до невъзможността да се покрият основни потребности. Фактори като дискриминация, лошо управление, конфликти, експлоатация, домашно насилие и корумпирани лидери затрудняват хората да преодолеят бедността. Тези фактори затварят хората в спирала на бедност и ограничават достъпа им до ключови социални услуги и ресурси.
Едно от решенията, което става все по-популярно, е хранителното банкиране. Хранителните банки биха могли да преразпределят излишната храна към нуждаещи се институции, уточнява Марина Стефанова.
Друго решение на проблема с прекомерното производство и разхищението на храна от крайните потребители, е планирането и ясна ограничена и осъзната консумация при пазаруване. В Дните на визуалната култура, посетителите ще се "потопят" в тези и още проблеми, но ще получат и отговори какъв личен принос би могъл да има всеки един от нас.
Потапящото преживяване е проекция в среда, която изпълва зрителя. Около него няма външни дразнители, изтъква Страхил Йорданов, творчески директор на студио за 3D визуално изкуство, което създава 360-градусово аудиовизуално преживяване на резултатите от научния проект. Научната проблематика е поднесена с помощта на изкуството, което пък бързо и интуитивно достига до хората, отбелязва той.
Проектът е мултидисциплинарен и мултимедиен. Посетителите влизат в една полусфера или купол с височина 7 метра и квадратура 140 метра. В този купол се прожектира аудио-визуална история в 360 градуса. Без очила, зрителите от първо лице възприемат чрез сетивата си случващото се в различни краища на света и какво би станало, ако не се вземат мерки. След първото визуално потапяне следва второ, което не е толкова катастрофално, а е изпълнено с надежда за бъдещето.
"Когато се намираш в България и имаш 24-часов достъп до електричество, вода, имаш пресни зеленчуци и плодове на трапезата си почти през цялото време, е много трудно да си представиш други начини на живот. Но целият свят е много шарен и пъстър. За да можеш да си представиш как живеят другите, най-лесно е да го почувстваш. Веднъж почувствал, вече не можеш да се правиш, че това не съществува", коментира доц. Стефанова.
"Тази планета не е наследство за нас от нашите предци. Ние сме я взели назаем от нашите деца. Трябва да правим всичко възможно, за да могат и те да живеят тук", напомня в заключение Надежда Хаджийска.
