В епизод 531 "Трамвай по желание" представя на своята публика актьора Мариус Донкин.
В предишното си пътешествие с "Трамвай по желание" големият актьор представи себе си във фамилно-биографичен ракурс, докато сега публиката се потапя в неговите възгледи, философия, обществени и народопсихологически разсъждения.
За Народния театър "Иван Вазов" дългогодишният му директор не желае да дава мнение, защото темата е болезнена за него, но отбелязва, че той е най-зле субсидираната театрална институция в страната. И смята, че знакови и търсени спектакли не бива да падат от афиша му, независимо какви са причините за това.
Мариус винаги е готов да разсъждава върху националния манталитет и факторите за неговото формиране. Актьорът има своето разбиране върху това кое вижда и кое отминава българинът и защо измерва злоупотребите в апартаменти, а не в милиардите на откраднатото бъдеще.
"Привърженик съм на еволюцията и не одобрявам революциите. Важното е да се дава път на усъвършенстването, а не на разрушението. Революцията е като да смажеш яйце с юмрук и да очакваш пиленцето в него да остане нормално." Това е гражданското кредо на Мариус Донкин.
Преувеличават ли историята и народната памет някои личности – за хубаво или за лошо? Да, и това е естествено, в зависимост от контекста и нуждите на историческата ситуация, отговаря актьорът.
Ролята на Донкин в моноспектакъла "Господин Ибрахим и цветята на Корана" на големия съвременен френски драматург Ерик Еманюел Шмит му донася наградите "Кристален ангел" на фестивала "Видлуння" в Украйна, голямата награда на "Албамонофест" в Албания, Гран при на 9-ия Международен фестивал на монодрамата в Битоля, Специалната награда на фестивала във Фуджейра и Наградата на Фестивала на комедийния спектакъл в Габрово. Предстои спектакълът да бъде представен и на предстоящия дванадесети Международен фестивал на монодрамата "Към звездите", който за първи път ще бъде организиран в софийския Сити Марк Арт Център в края на февруари.
Този разказ за страданието и просветлението, за любовта, отчуждението, приятелството, мъдростта, религиите и суеверията оставя посланието: "Това, което даваш, е твое завинаги, онова, което запазваш, е изгубено завинаги!"
Снимка – БНР
