Вече няколко месеца германският канцлер Олаф Шолц се противопоставя на идеята страната му да изпрати на Украйна крилати ракети с голям обсег и прецизно насочване "Таурус", германско производство. Външният министър на Великобритания Дейвид Камерън намекна, че има готовност да даде своята подкрепа за план, който предвижда Германия да изпрати ракети "Таурус" на Острова, а от своя страна Лондон да изпрати повече свои крилати ракети "Сторм Шадоу" на Украйна. Берлин обаче все така не дава зелена светлина. Защо и как се променя Германия заради войната на Русия в Украйна. Отговор на този въпрос дава Кристоф Майер от Кралския колеж в британската столица. С него разговаря кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов.
Ако човек следи битанските медии може да остане с впечатление, че вече се работи по планове за обмен на ракети между Обединеното кралство и Германия. Конкретният повод е изтеклата преди време информация от разговори на германските военни с натовските им колеги, в която става дума за възможността далекобойни германски ракети „Таурус“ да бъдат изпратени в Украйна. И тъй като канцлерът Олаф Шолц не желае това да става пряко, британският външен министър Дейвид Камерън предложи така наречената замяна на ракети - Германия да изпрати „Таурус“ на Великобританя, а британците да изпратят техни ракети „Сторм Шадоу“ на Украйна. Когато човек прочете новина, че германският външен министър Аналена Бербок е отворена към предложението на британския й колега Дейвид Камерън, за да може Украйна да получи така необходимите й ракети с голям обсег на действие, би си помислил, че това е позицията на Германия, но всъщност не е така.
- Какво всъщност се случва, какви са шансовете такава сделка изобщо да бъде осъществена?
- Мисля, че в момента шансовете за такава сделка са малки. Смятам, че единственият сценарий, при който може да настъпи промяна в позицията на правителството и на канцлера Шолц е, ако Съединените щати започнат да изпращат техни ракети с голям обсег на действие в Украйна, защото това потенциално ще осигури на Германия по-голяма защита. Винаги може да се спори, че ракетите, които Франция и Великобритания изпратиха са много подобни на „Таурус“, но те, на практика, нямат същия обсег и разрушителна сила.
Ето защо Германия е много неохотна, със сигурност под управлението на сегашния канцлер, да направи нещо, което може да изложи страната на риск от Русия. Донякъде въпросът за канцлера е символичен - да демонстрира, че е „благоразумен“, защото това ще се приеме добре на предстоящите регионални избори в Германия. Така че ако не се изпращат такъв тип оръжия, според него и вероятно според партията му, това ще бъде от полза, защото германските гласоподаватели по този конкретен въпрос са против.
- В българския език има една поговорка, която има, разбира се, своите еквиваленти и в много други езици - „И вълкът сит, и агнето цяло“. Ако все пак приемем, че такава сделка бъде постигната, не е ли това най-добрият вариант в отговор на поговорката. Защото Украйна ще получи повече ракети с далечен обсег на действия, макар и не „Таурус“, а „Сторм Шадоу“, Великобритания ще модернизира един вид армята си, получавайки по-далекобойните „Таурус“, а германското правителство ще заглуши критиците, че не прави повече в подкрепа на Украйна.
- Определено има рационални моменти в такава обменна сделка. Със сигурност тя ще промогне на Украйна, която ще получи повече ракети, каквито иначе Великобритания трудно ще замени. Получавайки „Таурус“, които макар и да не са идентична замяна, ще им позволи да изпратят повече „Сторм Шадоу“. В германското правителство "Зелените" подкрепят изпращането на повече оръжия - винаги е било така, откакто започна войната. Социалдемократите и либералите са доста непоследователни в това отношение.
Моето усещане е, че при такава размяна канцлерът Шолц ще изглежда слаб, защото това е нещо, което можеше да направи по-рано, така че защо точно сега. Така ще изглежда като че ли отстъпва. Но в същото време може би той иска да направи нещо, да бъде по-отзивчив и отговорен, защото отчужди Франция и Обединеното кралство с някои от своите изявления. Не изключвам изпращането на „Таурус“ във Великобритания, но мисля, че ще бъде малко вероятно Германия да позволи да бъдат изпратени тези ракети в Украйна от Великобритания.
- Да поговорим за двустранните британско-германски отношения. Колко им навреди изтичането на информацията, защото от нея, освен всичко друго, става ясно, че в Украйна има разположени британски войници. Реакцията на бившия министър на отбраната Бен Уолъс беше особено унищожителна, наричайки Германия „ненадежден партньор и страна, проникната от руското разузнаване“.
- Първото нещо, което трябва да отбележим е, че много от критичните реакции дойдоха от хора, които са извън правителсвото и не заемат високи позиции. Бивш председател на парламентарната комисия за отбрана, бивш министър на отбраната, бивши ръководители на армията. За съжаление това помага много на руската пропаганда и принуди Обединеното кралство да признае, че има войски в Украйна или по-скоро персонал, който помага с ракетите. Вероятно същото се отнася и за Франция.
Мисля, че проблемът е, че репутацията на германските въоръжени сили и на разузнаването не е особено добра. А това може да е само малка част от един по-голям проблем, а именно, че има и други неща, които руснаците знаят, но за това не се говори публично.
Въпреки тази грешка Германия значително увеличи своята помощ за Украйна, а що се отнася до военната помощ тя е доста по-голяма от тази, която оказва Великобритания. Така че Германия прави много и това е жизнено важно. Шолц и Макрон се опитват да тушират игрите на взаимни обвинения кой помага повече и кой е страхливец.
- Споменахте за единството на Запада, но достатъчно силно ли е то, особено като се имат предвид и събитията отвъд Атлантика?
- Изненадващо силно е. Като цяло, заедно с действията на ЕС и НАТО, Западът е безпрецедентно обединен. Сега, разбира се, става по-трудно, защото съюзниците не осъвремениха достатъчно бързо снабдителната и производствената верига. Не изпълниха някои от обещанията си що се отнася до артилерията и в същото време украинската контраофанзива не донесе очакваните резултати.
В някои страни, включително Германия, подкрепата за Украйна намалява. Наблюдава се и игра на обвинения чия е вината, че Киев да не разполага с необходимото. Като цяло Европа вече чувства, че е изоставена.
