Българската история е не само в учебниците и в летописите. Тя "оживява" чрез възстановките на различни периоди и събития, които правят родолюбивите мъже и жени с различни професии, обединени в клубовете "Традиция". Един от тях е във Велико Търново.
Историята не е само сухи дати и фактология. Историята е емоция и това показват при всяка от възстановките и живите исторически картини мъжете и жените от великотърновския клуб "Традиция", разказва председателят на клуба и музеен специалист Симеон Цветков.
"Към настоящия момент сме 24 човека. Събра ни най-вече общият интерес към историята и миналото на България. Ние, момчетата и момичетата от "Традиция", обхващаме един доста голям период от българската история. Реконструираме бита и обичаите на хората от Рим, през Средновековието, Възраждането и войните за национално обединение".
Младият учител по история Йордан Райков е в клуб "Традиция" от ученик:
"Чувството е на историческа приемственост, тъй като голяма част от предметите, които представяме, в това число и нашите носии, са автентични, т.е. съвременната намеса е минимална, дрехите ни са оригинални, на по век, век и половина. В този смисъл да носим дрехи, които са носили нашите предци, е чувство на историческа приемственост“.
Оръжията, които се използват при възстановките, са автентични, но обезопасени, обяснява Иван Иванов и е категоричен, че старинните оръжия трябва да бъдат съхранявани.
"Те са ни историята. Би трябвало да се ценят, с тях е извоювана свободата на България. Старинното оръжие трябва да се съхранява и да се показва, за да могат хората да видят какво е било".
Пушките буйлии са едни от най-ценните екземпляри старинно оръжие и винаги предизвикват любопитство - заради богата си орнаментика и ювелирна изработка, обяснява офицерът от резерва полковник Евгени Пенчев, член на клуб "Традиция":
"Богато украсени пушки от края на XVIII, началото на XIX век - сливенска буйлия, албанска гегалия и гръцка криофилия. Различават се по формата на приклада, типа механизъм и самата украса по прикладите и по цевта. Нашето национално наследство трябва да си остане в България", казва полк. Пенчев по повод продажбата на българско старинно оръжие по чуждестранни аукциони.
Десетки са възстановките, които са направили или в които са участвали членовете на великотърновския клуб "Традиция". За всяка от тях се провежда дълга подготовка, защото това не са шоу програми, а достоверно представяне на исторически факти, разказва председателят на клуба Симеон Цветков:
"Миналата година за първи път нашият клуб в България представи оборудване на тежък византийски пехотинец – катафракт. Четирима души се оборудвахме по този начин. За да стигнем до крайния резултат, ни отне три години време, от които две години проучване на стари описания, на стари маноскрипти, използвахме стенописи от запазените български и византийски църкви, за да може възможно по най-достоверния начин да пресъздадем тази реконструкция“.
Във великотърновския клуб "Традиция" членуват и няколко жени, които са се посветили на възраждането на старинните и забравени занаяти. Снежана Чикендова-Иванова е в родолюбивия клуб от 18 години. Тя е машинен инженер, но от години се интересува от тъкане на кори. Споделя, че се научила с много четене и по системата "проба-грешка":
"Нямаше интернет и в един момент установих, че това, което аз се мъча да правя, всъщност е много древен занаят. Удоволствието да направиш нещо те зарежда. Много е странно, обаче децата проявяват много по-голям интерес от майките им да научат това, което правим. Децата, които са в нейния клас, са щастливи“.
За да не сме длъжници на децата си, трябва да ги възпитаваме в родолюбив дух, в уважение и познание към историята и занаятите, казва Симеон Цветков, председател на Великотърновския клуб "Традиция", и разказва за изложбата, с която гостуват в историческия музей в Горна Оряховица:
"Нашата изложба "Да прекрачиш в миналото – история на българската историческа реконструкция", средновековният ни раздел, гостува в Историческия музей – Горна Оряховица и не е пресилено, ако кажа, че жъне небивал успех, защото едно е да го четеш в учебниците по история, друго е учителят ти да ти го разкаже, трето е да го пипнеш, да го видиш, да хванеш в ръцете си един средновековен меч и да установиш, че той тежи 1-1,1 кг, а не 5 или 6 кг, както го дават по холивудските продукции“.
