Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кардиолог: Кръвното да се проследява независимо от възрастта

Д-р Лилия Демиревска: Малка част от пациентите променят начина си на живот след диагнозата хипертония

| Интервю
Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

ВМА се включва в безплатните консултации от кардиолози в рамките на националната здравна кампания "Измерване, което спасява живот. Твоя." Кампанията е организирана от Българската лига по хипертония. В специално изградено временно съоръжение пред болницата всеки желаещ може да бъде прегледан.

Артериалното налягане при голяма част от пациентите не води до оплаквания, затова се нарича "тихият убиец". Нелекуваната хипертония води до развитие на редица сърдечно-съдови заболявания, сред които исхемична болест, мозъчно-съдова болест, периферна артериална болест, сърдечна недостатъчност, обясни пред БНР проф. Лилия Демиревска от Клиниката по кардиология във ВМА.

По дефиниция високото кръвно налягане е със стойности над 140/90Има обаче хора, които цял живот са с ниско кръвно налягане и за тях дори по-ниски стойности могат да бъдат равнозначни на хипертония, посочи специалистът.

Кръвното трябва да се проследява независимо от възрастта, категорична е д-р Лилия Демиревска.

Обикновено около 5% от хората на възраст 30-35 години имат хипертония, отбеляза кардиологът.

Стресът и затлъстяването са сред рисковите фактори.

В домашни условия следва да мерим кръвното си, съблюдавайки следните правила – да бъдем седнали, с опрян гръб, с двата крака на пода и ръка върху масата. Трябва да са минали 5-10 минути в покой, като преди това не сме яли, пили кафе или пушили. Маншетът на апарата следва да е над лакътя и да е съобразен с обиколката на ръката.

Правят се 2-3 измервания до 1-2 минути, като обикновено първото се неглижира и се взема средноаритметичната стойност между второто и третото измерване, уточни д-р Демиревска.

В някои случаи диагнозата се снема след 24-масов мониторинг на артериалното налягане, подчерта тя.

Според нея много малка част от пациентите променят начина си на живот след поставената диагноза, затова в повечето случаи се преминава директно към медикаментозно лечение.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна