"За" гласуваха представителите на 84 държави, включително България. "Против" бяха 19, а 68 гласуваха "въздържал се". От страните членки на Европейския съюз против беше само Унгария, а Гърция и Словакия се въздържаха.
Сърбия проведе силна кампания в опит да попречи на приемането на резолюцията. Белград се противи, защото смята, че така се хвърля колективна вина върху сърбите, въпреки че в резолюцията изрично се посочва, че вината може да бъде единствено персонална.
Президентът на Република Сръбска в Босна Милорад Додик отрече в Сребреница да е имало геноцид и заяви, че е подписан краят на Босна и Херцеговина. До един месец той щял да предложи споразумение за мирно разпадане на бившата югославска република.
Тоби Фогел, политически анализатор с дългогодишен опит в мисиите на ООН и на други международни организации в Босна и в Косово, говори по темата в "Събота 150".
Господин Фогел, клането в Сребреница през юли 1995 година беше установено като геноцид и от Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия, и от Международния наказателен съд. Ратко Младич, Радован Караджич и още близо 50 други босненски сърби бяха осъдени за това. Светът знае какво се е случило там. Необходима ли беше наистина и резолюция на Общото събрание на ООН? И защо точно сега?
"Такива тривиални спорове са неизбежни. Подходящ ли е моментът? Защо сега? Защо не миналата или следващата година? Дълго можем да спорим така. Същината обаче е, че целта на тази резолюция е да определи дата, на която светът и Обединените нации да си спомнят за този геноцид. Не резолюцията постановява дали е имало геноцид или не. Това е установено, както вие вече отбелязахте."
В приетия текст се осъжда отричането, че е имало геноцид в Сребреница, и възхваляването на извършителите. Призовава се да бъдат открити и идентифицирани тленните останки на всички жертви, както и убийците, които още не са заловени, да бъдат изправени пред правосъдието. Но след всичко казано от президента на Сърбия Александър Вучич през последните дни остава нещо неясно. Заклейми ли наистина ООН целия сръбски народ като геноциден?
"Разбира се, че не! Никъде в рeзолюцията не се споменават Сърбия, сърбите или Република Сръбска. За извършителите става дума само в призива те да бъдат изправени на съд. Отговорността очевидно е индивидуална и изрично е отхвърлена концепцията за колективна вина. Според мен Общото събрание на ООН не е мястото за дискусия за колективна отговорност, ако въобще има такава.
Трябва обаче да се проведе политическа дискусия по въпроса за отричането на геноцида, което е в общи линии официална държавна политика на Сърбия, както и на Република Сръбска в Босна. Това е сериозен проблем. Също както и възхваляването на осъдени военнопрестъпници като Младич и Караджич.
За преодоляването на тези проблеми си има средства в наказателния кодекс на Босна и Херцеговина. Но те никога не са използвани и няма присъди. Необходим е наистина открит дебат за историческите истини. Но изявленията на Вучич в Ню Йорк означават, че поне към момента Сърбия не е заинтересована от такова нещо."
На какво отдавате театралността на Вучич около това събитие? Имам предвид благословията от патриарх Порфирие в храма "Св. Сава" в Белград на изпроводяк към Ню Йорк, звъна на всички църковни камбани в Сърбия в деня на гласуването, загръщането му с националното знаме в ООН...
"Това е насочено към домашната аудитория в самата Сърбия и към сърбите в Босна, Черна гора и Косово. Ясно беше, че с намятането със сръбското знаме Вучич няма да убеди никоя друга държава да гласува против резолюцията. Настрана от театъра обаче важно значение има това, че той отиде докрай. За да мобилизира поддръжниците си, Вучич използва всички националистически мантри като "Сърбия е черната овца на света" и "Има заговор за закриване на Република Сръбска".
Да не забравяме, че идната седмица са повторните избори в Белград - след като вотът през декември беше помрачен от множество нарушения. Вучич не може да си позволи да загуби столицата и това определено е една от причините за поведението му. Другата е доста по-мащабна. Той печели на международната сцена с балансиране между Русия и Китай от една страна и Европейския съюз и Съединените щати от друга. И досега жъне големи успехи по отношение на Запада."
Вучич предупреждава, че се отваряла кутията на Пандора на Балканите. Не звучи ли това повече като заплаха?
"Така го приемат много хора, с които говорих в Босна. Той говори и че са застрашени стабилността в региона и перспективите за помирение и т.н. Аз, разбира се, не очаквам Сърбия утре да нахлуе в Босна или Република Сръбска да започне война. Заплахата е от друго естество. От постоянна, нискоинтензивна нестабилност в региона, която Вучич може да усилва или отслабва, когато реши. Спомнете си за въоръжения сблъсък в Косово миналия септември, при който загинаха четирима души. Никакви последици нямаше за Сърбия от това. Нула! Така че провокации, нестабилност, популистки манипулации, някоя и друга стрелба - това изнася на Вучич."
Президентът на Република Сръбска в Босна Милорад Додик се закани до 30 дни да информира Сараево и страните по Дейтънското мирно споразумение, че сърбите напускат Босна и Херцеговина. Има ли връщане назад от такава закана?
"Нека отбележа първо, че Република Сръбска не е страна по Дейтънското споразумение. Сърбия го подписа навремето от името на босненските сърби. Република Сръбска никога не е съществувала преди Дейтън. Затова идеята, че може просто така да си тръгне, е абсурдна. Интересно е, че когато отправя такива закани, Додик винаги говори за някакъв момент в бъдещето. И сега пак е така - не днес, не утре, а след 30 дни. Това е начинът, който е напипал, за да изтръгва политически отстъпки от Европейския съюз. Този номер може и пак да мине. Но едно е ясно - тази закана няма никакво реално значение в реалния живот. Додик не може да се отцепи нито от правна гледна точка, нито от политическа, нито дори от практическа - защото не разполага с достатъчно жива сила, за да надделее в евентуална въоръжена конфронтация. Затова, предполагам, няма и да опита.
А каквото и да било друго не би довело да отцепване. Мисля, че мирно разпадане на Босна и Херцеговина е невъзможно. Или няма да е разпадане, или няма да е мирно. Смятам, че предстои задълбочаване на настоящите проблеми пред държавата - съставните ѝ общности ще дърпат чергата към себе си за сметка на още по-голяма парализа на централното правителство. Така Босна не само няма да може да напредва по пътя към Европейския съюз, но и народът ѝ ще бъде лишен от икономическо и социално развитие."
Вотът в Ню Йорк беше показателен с това, че приятелите на Вучич, които не му забиват нож в гърба, са малко, макар и някои от тях големи и многолюдни. И Виктор Орбан. Но всички от Западните Балкани гласуваха "за", включително Северна Македония, може би защото там формално още не се е сменила властта...
"Страните в региона очевидно разбират, че проектът "Сръбски свят" е иредентистки и че застрашава до голяма степен всички съседки на Сърбия. Вучич може и да успява да заблуди Запада за истинските си намерения, но не и хората в региона. Съседите на Сърбия му нямат и капка доверие.
А фактът, че Унгария - членка на Европейския съюз и на НАТО - се присъедини към такива като Китай и Русия с гласуване против резолюцията, е доста шокиращ. Не е изненадващ, но е шокиращ. Европейският съюз трябва да се запита дали не допусна огромна грешка като не се занима много по-рано - още преди години - с отстъплението на Унгария от демократичните ценности. Проблемът вече е много остър и е заплаха и за Западните Балкани."
Старите балкански вражди и спорове остават и вместо да се преодоляват и решават, сега ще се караме кой ги задълбочава и кой почна пръв...
"Много ми се иска да съм оптимист за близкото бъдеще на региона, но не съм. Не виждам никакво положително развитие на каквото и да е ниво. Европейският път на Албания и на Северна Македония е блокиран - по различни причини. Косово дори няма перспектива за членство и това няма да се промени скоро. Нагнетява се напрежението, особено между Косово и Сърбия, в Черна гора също. А да не говорим, че евентуално завръщане на Тръмп би било истинско бедствие за Западните Балкани."
