Интервю с професор Марк Шанахан, политолог от университета в Рединг:
Колко изненадващ беше наистина този ход на премиера и какви са аргументите му да избърза с изборите?
"Нека отговоря първо на втория въпрос. Риши Сунак си даде сметка, че това е най-доброто, което може да направи. Ето защо той обяви датата на изборите в деня, в който излязоха новите данни за инфлацията, а тя се връща към нормалното си ниво. Ще има нов таван на цените на енергията, което означава намаляване на сметките. А икономиката тръгва към възстановяване. Законът за Руанда също е на път да бъде реализиран в рамките на политиката на торите за възпиране на мигрантския наплив през Ламанша.
Сунак съзнава, че ако беше оставил изборите за есента, всички тези неща може да претърпят неприятно развитие. Икономическото възстановяване може да се окаже бавно и незначително, цените на енергията - да се повишат отново, както и инфлацията. Може също да се очакват и още болезнени последици от Брекзит към края на октомври, когато хората ще разберат, че ще им бъде много по-трудно да пътуват до Европейския съюз с британските си паспорти.
Премиерът е изправен пред много вътрешнопартийни предизвикателства. Двама депутати от торите дезертираха към опозицията през последните седмици. Мнозина други заявиха, че когато и да са изборите, те ще се оттеглят и няма да са кандидати от Консервативната партия. Тя е уморена и деморализирана партия. А по отношение на конкретната дата - да, това беше изненадващо до известна степен. Но за повечето хора беше по-логично парламентарните избори да са веднага след местните през май, в които торите не се представиха добре."
Наистина има някои обнадеждаващи данни за икономиката, за които споменахте, но ще бъде ли това достатъчно в този кратък срок за консерваторите да скъсят голямата преднина на лейбъристите от 20 пункта в социологическите проучвания?
"Мисля, че ще бъде изключително трудно за торите да се възстановят оттук насетне. Те са на власт вече 14 години. А в тази страна има нещо като естествен цикъл, когато хората се уморяват или се отегчават от едно и също правителство и когато самото правителство се изчерпва след определен период от време. В момента сме на такъв етап. Риши Сунак не беше излъчен за премиер от електората, а от малка група гласоподаватели на Консервативната партия в неговия избирателен район.
Така че за първи път той ще се изправи пред обществото. А обществото е готово за промяна. Тези анкети, които дават преднина на лейбъристите пред консерваторите от 20 и повече пункта, не са от скоро. Тенденцията е стабилна вече месеци наред. Преднината на лейбъристите не намалява.
Киър Стармър не е най-вдъхновяващият лидер, но въпреки това поддържа тази изключително голяма преднина в рейтингите, която, ако се възпроизведе в цялата страна, ще доведе до съкрушителна изборна победа за лейбъристите. Не мисля, че ще бъде чак съкрушителна, но към момента изглежда, че консерваторите се стремят просто да ограничат до минимум пораженията. Опитват се да запазят колкото може повече депутатски места, съзнавайки, че ще загубят и почти сигурно ще имат нов лидер след изборите."
Как са позиционирани останалите по-малки партии извън "голямата двойка". Питам, защото през седмицата чухме нещо интересно от заместник-лидера на либералдемократите Дейзи Купър, че не изключват възможност за участие в съвместно управление с лейбъристите.
"Всички партии се стремят към поне част от властта. Либералдемократите го постигнаха между 2010 и 2015 година. Но не им се получи особено добре - не успяха да реализират политиките си и това сложи край на кариерата на тогавашния им лидер. Но либералдемократите са си взели някои поуки. Ясно им е, че ще увеличат броя на депутатските си места и че вероятно отново ще са трета парламентарна сила за сметка на Шотландската национална партия.
Либералдемократите съзират възможност да станат балансьори. Ако лейбъристите не получат достатъчно голямо мнозинство, за да управляват сами, либералдемократите ще бъдат в много добра позиция да са коалиционни партньори. Лудост би било да отхвърлят такова предложение заради идеологически или морални принципи."
Знам, че е трудно за подобна прогноза, но все пак какъв е най-вероятният резултат от общите избори?
"Не смятам, че разликата между двете основни партии ще се промени значително до изборите. Риши Сунак започна много слабо кампанията си и просто няма доверието на страната да бъде лидер през следващите 5 години. Така че лейбъристите най-вероятно ще спечелят, въпреки че лидерът им, макар и много способен технократ, няма харизма.
Аз лично не виждам как той ще получи мнозинство от 150 депутати, както прогнозират някои социолози. Защото по-малките партии също ще излъчат повече депутати. Вотът ще бъде тактически, особено в Южна Англия, където ще се гласува за всеки друг, но не и за торите. А това би облагодетелствало либералдемократите. Мнозинството на лейбъристите най-вероятно ще е като на Борис Джонсън след изборите през 2019 година - 80 места. За тяхно съжаление обаче тогава ще открият, че в хазната има твърде малко пари и ще бъде много трудно да осъществят някакви радикални промени поне през първия им мандат във властта."
