"Не съм спирал да чета вече 42 години, пише Светлозар Желев на корицата на стихосбирката си "Екстракти", която излезе наскоро. Издателят му Георги Гаврилов пък твърди, че той е непознат като поет, "непознат и за себе си. Затова поезията му е изследване – и на себе си, и на онези краткотрайни моменти, в които клъстерите на поетичното гнездят". Обаче онези, които следят фейсбук страницата му, знаят, че от време на време там се появява някое стихотворение. Редакторът на книгата Цочо Бояджиев е подбрал от всичко написано досега стихотворенията, които в крайна сметка влизат в книгата. Както сам авторът казва, двамата с редактора са нейни съавтори.
"Пристрастéн съм към книгите, – пише Светлозар Желев, – музиката, приятелите, пътуването, към промяната, различността, пресичането на граници, към красотата, жените, удоволствията, емпатията, човечността, добротата, справедливостта, към истината, прямотата, искреността, обичта, към прегръдките, целувката, докосването, към лекотата на битието, мечтите, уважението, към историята, фантастиката, реалността, ежедневните малки радости, към погледа на човек, който ме обича и цени, към ръката на приятел, подадена в нужда, към зимата, пролетта, есента и лятото, към спомените от миналото и възможното бъдеще, към морето, към островите, към фаровете, към планините, към луната и слънцето, към звездите и облаците, към синьото и черното, към откривателството, към мъдростта в думите, към бавното живеене и бързата реализация, към всеки нов ден и всяка споделена нощ, към живота и смъртта."
Стихосбирката разказва по друг начин за всичко това.
Чуйте Светлозар Желев
