Десислава и Петър Петрови от ямболското село Гълъбинци напускат Ямбол преди няколко години с желание да произвеждат чиста храна за децата и себе си, и да създадат общност и живот в селото. Освен вездесъщата тученица, в градините и парниците им расте цяла палитра от различни сортове домати, краставици, манголд, кейл и какво ли не друго. Как стигат до земеделието, а сетне и до реализиране на продукцията, каква част от нея преработват и от какво се нуждаят, за да изградят цех за преработка?
От какво, не на последно място, се нуждаят българското общество и българското земеделие според Десислава и Петър?
Чуйте в звуковия файл: