Тази позиция изрази пред БНР доц. Косьо Стойчев, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", за ресора, който получава българският кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева.
Българските фирми нямат хоризонт на подкрепа, а пазарната среда към тях е агресивна и неблагоприятна, затова и инвестициите от този тип са малко, отчете като слабост преподавателят.
По думите му, по-голямата част от началните инвестиции у нас са от големи корпорации, които идват в определена индустриална зона, а инвестицията е с предварително осигурени пазари и включва страната ни в предварително изградена верига на доставки.
Българската държава е слаба в подхода българи да вземат решение да инкорпорират фирма, да закупят терен, да изградят предприятие и да се наложат на пазара, категоричен е той.
"Много малко български компании могат да изградят един индустриален обект. Европа в момента прави опити да премине към реиндустриализация - установихме, че няма да може да внасяме всичко, а ще трябва да си го произвеждаме и се стига до ситуация, в която тези компании трябва да имат финансовата и пазарната подкрепа да съществуват 4-5-6 години, в които имат прозорец да грешат. Ако искаме да водим политики за предприятия, които да израснат на наша територия и от наши капитали, трябва да подобрим тези условия и да им дадат свободен прозорец от няколко години, за да израснат."
Относно средствата от ПВУ, които са в риск да бъдат неусвоени или загубени, доц. Стойчев заяви, че причините са няколко, но на първо място е забавянето на приемането на важни законопроекти, обвързани със средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от тези закони е за личния фалит.
Срокът, който ни остава, са само 2 години. Всеки, който се е занимавал със структуриране и управление на проектни цикли, знае, че този срок е кратък и оттам идват рисковете, подчерта преподавателят в предаването "Преди всички".
В регионалната политика има два принципа. Единият е принципът на лейката – малко количество средства се разпределят към много сектори и много региони - така се подкрепят хоризонтални политики. Инфраструктурните проекти и проектите за стартъпи обаче по-добре се подчиняват на принципа на концентрираната помощ. България слабо прилага втория инструмент, поясни доц. Стойчев.
Местното ни самоуправление страда от огромен дефект – липсата на фискална децентрализация, изтъкна той.
Местното самоуправление не успя за тези 30 години да разграничи в кои региони и населени места трябва да се прилага принципът на вертикалната и на хоризонталната справедливост. Намаляхме с почти 3 милиона души, територията остава константа. Намалява количеството население и се увеличава застроената площ – така все по-малко хора трябва да отговарят за почистването и управлението на отпадъците за все по-голяма площ, коментира специалистът във връзка с поредното отлагане на старта на новия механизъм за отчитане на такса смет.
Според доц. Косьо Стойчев е налице "политика на нищоправене, политиката на отлагане" на реформи в местното самоуправление и в един момент се стига до точка, в която скокът става неприемлив, защото реформи се правят постъпателно, а не скокообразно.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
