Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика.
Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му "Диви разкази". Той успява да осъществи контакт между архаичните си персонажи и съвременния млад човек и с лекота посочва морално-нравствените значения, втъкани от автора. Те са преплетени успешно с естетическите внушения, които отправя режисьорката към зрителите.
Освен че показва отношението на съвременните ни киноматографисти към литературната ни класика, "Сватба" пресъздава и съдбата на родопчанина. Филмът се обръща към съкровената същност на индивида и говори за чест, дълг, истинност и достойнство. Но най-вече за любов и свобода.
В днешно време, когато липсва стабилен морален императив, се чувства нуждата от такъв филм, в който да е налице силно изградена ценностна система в екранния разказ. Бавното, мъртво течение на времето в него работи за това усещане. То изгражда силата на духа, с която изкупваме греховете си.
В тази посока върви и разговорът с режисьорката на филма "Сватба" Магдалена Ралчева.
"Сватба" е от добрите сватби в българското кино, според кинокритика проф. Божидар Манов. А за сватба са нужни двама, в случая това са актьорите Ралица Стоянова и Радослав Владимиров, които влизат в ролите на Хате и Мето.
В звуковия файл те говорят за единственото, което човек може да научи в този живот, а именно – как да си носи греха. Защото да следващ сърцето си е важно, но когато не промениш начина, по който го следваш – това води до същите последствия.