Жечка Гешовска е една от най-активните доброволки в българската общност в Чикаго.
Казва, че като дете мечтаела да стане детектив, после хирург, в крайна сметка става инженер и икономист, а след 13 години в Америка създават заедно със съпруга си малка транспортна фирма. Всъщност има ли значение с какво се занимава човек, ако умее най-важното - да раздава от добротата, която има, за да прави света около себе си по-добър!
Според статистиката 1 от всеки 4- ма американци е доброволец. В световен мащаб това са над над 1 милиард души. Резултатът от техния труд се оценява на ефекта от труда на 109 милиона човека, работещи на пълен работен ден.
Доброволците работят за благотворителни, нестопански и всякакви други организации: училища, старчески домове, медицински заведения, затвори и правителствени програми, много често и в приюти за животни.
Може би майчинския инстинкт на жените ги кара да бъдат по-често доброволки от мъжете, а възрастта на помощниците е най-често между 35 и 44 години.
И Жечка Гешовска е от тях. Като възраст и разбиране за света Една от най-дейните доброволки в българската общност във Ветровитият град. Родена е в Димитровград, живее в София, а в Америка последва мечтата на съпруга си. След 13 години казва, че й харесва. Живее близо до Чикаго, има 2 прекрасни момиченца, които до тази година обучава сама, в домашно училище, ръководи личната фирма, която имат със съпруга си.
"Попитали един отец какъв е начина да научим децата си да обичат доброто. Той им отговорил така: - "Преди време започнали да навлизат книжните пари. С навлизането на книжните пари започнали да се появяват и много фалшификати. Хората започнали да обучават другите как да различават фалшификатите, като ги разпознават по различните белези. Само че, фалшификаторите ставали все по-добри и по-добри и излизали нови фалшификати. И в един момент станало изключително трудно да се следят всички промени. Тогава хората стигнал до извода ,че не е необходимо да се познават белезите на фалшификатите, а да се познава оригинала толкова добре, че във всеки един момент да различиш кой е фалшификата. Така е и с доброто. Аз вярвам, че като научим нашите деца да обичат доброто те веднага ще различат лошото или фалшивото", в това е категорична Жечка Гешовска.
От къде и от кого си наследила тази своя доброта и готовност винаги да помогнеш с каквото можеш?
"Сигурно от баща ми, защото майка ми постоянно му се караше, че като му се обади някой приятел и той ходи да му помага. Мисля, че това си беше и процес от развитието ми в Америка. Наблюдавайки хората тук, чувайки техните истории, аз за себе си установих, че искам да давам от личното си време да помагам на общността".
Първият човек, който ме открехна за идеята беше една бразилка. Понеже аз бях спряла да ходя на работа в голяма компания и бях сама, работех си от вкъщи и установих, че ми липсва да бъда с други хора, много ми липсваше и тя ми каза, пробвай с доброволчески труд. Минаха години ,защото се роди дъщеря ми, трябваше да се грижа за нея, да се адаптирам към множеството промени, които води неизбежно със себе си идването на дете в семейството и докато намеря правилната кауза и възможност за това. Но тя беше човекът, сподели още за БНР Жечка Гешовска.
Коя беше първата ти доброволческа акция?
"Да помагам с пренасянето на мебели и почистването на център "Малката България".
Доброволчеството ли е едно от нещата, които ти харесват в Америка?
"Много неща ми харесват в Америка. Да, доброволчеството определено е едно от тях. То е един от добрите уроци, които съм получила тука. Имало е и трудни моменти, били сме и жертва на измама в Америка, но това, което аз най-много обичам тука са различните култури, различните светове, които можеш да срещнеш. Да се запознаеш с културата и начина на живот на хора, които географски са много по-далече. Примерно ние бяхме на индийска сватба преди години.3 дена. Все едно бяхме в Индия. И в индийски храм, с индийско облекло, с индийски гозби…Нямаше нужда да ходим до Индия. Това беше тука. Преди 1-2 седмици ходих на детски рожден ден. Там пък един от родителите беше част от мексиканско семейство, които са 13 братя и 2 сестри. Къде иначе ще се види това. Имаше и мексиканско пеене с пинятата, което иначе го няма по другите рождени дни. Имаше типични мексикански гозби, не "поамериканчени" ястия. Тук в Америка можеш на място всичко това да го видиш и да го вкусиш, разказа още Гешовска.
Кои са моите доброволчества - едното е да помагам в българското училище, където учат децата ми. Другото е да работя за това да си имаме танцов клуб в нашият регион, където българите да се събираме ,да танцуваме, да се забавляваме, да си споделяме. Просто да ни е хубаво заедно.
Коя е причината, която би могла да те привлече да се върнеш в България?
"По-добро образование, повече спазване на законите, по-добро здравеопазване".
Още по темата в интервюто на Елена Цанева с Жечка Гешовска в рубриката “Америка - илюзии и реалности”.