В столичното арт пространство "Heritage" можете да видите изложбата "доЖИВОТно чоВЕК" на двама млади автори. Лусия Медзикян излага свои творби – цветни химикалки и смесена техника, а и Кирил Кръстев - Кироки – акварел.
Двамата художници не са се познавали преди да бъдат събрани от изкуствоведката и галеристка Силвана Пападами, която открива, че стиловете на двамата автори се допълват по много интересен начин. Общото между Лусия и Кирил е че и двамата са на по 32 години, завършили са "Педагогика на обучението по изобразително изкуство" в СУ "Св. Климент Охридски", но в различни години, и двамата рисуват животни. Тук единственото животно, което и двамата показват, е елен. Лусия представя различни видове птици, козел и лъв, а Кироки – котки, куче, магаре, теле, кокошка.
Лусия Медзикян е единственият български художник, който рисува с цветни химикалки, а стилът ѝ е разпознаваем – колоритен и с прецизност в детайлите. Самоука в техниката, Лусия експериментира първоначално само със синя химикалка, след което добавя черна и червена, докато не открива, че почти всичко може да се нарисува с цветни химикалки. Използва също тънкописци, цветни моливи и маслени бои за по-бледите цветове.
В творческият си път досега Лусия е участвала в много съвместни изложби, като предишната беше на "Фестивала на картината" в Градската художествена галерия на Самоков.
Лусия е илюстраторът на сборника "Арменски народни приказки" със съставител Силва Налбантян - Хачерян. Това е първата книга в България, илюстрирана с цветни химикалки, съдържа 45 илюстрации, и освен в книжарниците, може да бъде закупен и онлайн. Картини на Лусия Медзикян са притежание на колекционери и любители на изкуството у нас, в Германия, Обединеното кралство, Чехия, Франция, Армения и др., тя все още не е правила самостоятелна изложба.
За изложбата "доЖИВОТно чоВЕК" Лусия разказва:
"Идеята за заглавието е да покажем хармонията между хората и животните. В него се съдържат: до, живот, животно, човек и век.Получи се интересна игра на думи, с която двамата отправяме силно послание към аудиторията.
Посланието е:
"до" – човекът и животните са свързани,
"живот" – трябва да го запазим живота като го запечатваме чрез картините си,
"животно" и "човек" – Кироки рисува животни, аз също рисувам животни, но рисувам и човешки ръце,
"век" – ние оставяме трайна следа във времето с това, което сме създали, и оттам насетне нека всеки човек както успее, сам да интерпретира нашето послание".
Човешки ръце без останалата част от тялото са любим обект за рисуване на Лусия, тя вярва, че ръцете са силен символ и могат да разкрият много за човека. "Обичам отрудени, работливи ръце, харесвам хубавото, здраво ръкостискане, което показва уважение и характер. Ние общуваме чрез ръцете си, с тях даваме и правим хубави неща. А животните имат също силна символика – за живот, доброта и свобода, дори човечност." – допълва художничката.
Кирил Кръстев - Кироки е от Етрополе, правил е две самостоятелни изложби в София, участвал е в общи изложби в у нас в Италия, Унгария, Индия и др., имаи награди от конкурси.
Кироки споделя:
"Преди няколко дни се срещнахме за първи път с Лусия, но нашите работи се допълват добре и се получи една обща експозиция.Тук показвам доста котки, но не е нарочно. Рисувам всякакви животински представители, но напоследък – повече тези, които аз наричам Невидими животни – такива, които биват експлоатирани в различни видове индустрии, включително и в тази за производство на художествени материали.
От няколко години избягвам всякакви материали от животински произход в процеса на създаване на картините си, използвам четки само с изкуствен косъм. Повечето художници, специализирани в акварелната техника използват четки с косъм от катерица или самур, но вече има достатъчно заместители, наподобяващи естествени косми и не е нужно да се използват четки от естествен косъм. Имам цяла серия от четки със синтетичен косъм.
През последната година работя съвместно с организацията "Невидимите животни" по техните кампании срещу експлоатирането на стопански животни, които се отглеждат в клетки. Хората не се замислят откъде идват месните продукти и как се отглеждат животните. Тук в изложбата показвам теле в клетка. Вече трета година съм веган. Опитвам се чрез картините си да популяризирам идеите за ненасилие към животните и вегански начин на живот.
Не рисувам само животни, но през последните години това ме вълнува най-дълбоко и на него наблягам, за да предам това послание чрез картините си."
Двамата художници вече са убедени, че ще работят отново заедно заради синхрона, който са открили в своите идеи и ви канят да посетите изложбата им "доЖИВОТно чоВЕК" до 14 октомври в арт пространство "Heritage".
Снимки: Айдемир Чалъков