Тази седмица, на 7 октомври, се навършиха 18 години от убийството на Анна Политковская. Защо бе убита руската журналистка? "Струва ли си да дадеш живота си за журналистиката?“ (заглавие на неин репортаж) Как се промени Русия за тези 18 години коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров, руски разследващ журналист, обявен за издирване в Русия, работил за руската секция на БиБиСи.
Каква беше Русия през 2006, когато убиха Анна Политковская
"Тогава, от една страна, Русия беше по-свободна, защото не бяха минали толкова много години след прехода и още имаше демокрация, още имахме свободни медии като "Новая газета", където работеше Анна. Сега "Новая газета" е блокирана в Русия и не може да се купи от киоските. Тогава, разбира се, имаше и други свободни медии. Имахме и нормална опозиция и независими депутати в парламента. От друга страна, Путин вече беше президент шест години и виждахме накъде тръгва режимът в Русия и знаехме, може би, къде това ще свърши. Имахме и втората война в Чечня и след това много тежка ситуация там с Кадиров като президент, който постепенно вземаше властта все повече и повече. Тогава разбрахме, че той ще бъде един тиран в Чечня. Така че тогава, от една страна, имаше демокрация, но вече се виждаха тези авторитарни стъпки, които имаме днес."
Как една държава убива журналистите си, докато се показва демократична пред света
"Смятаме, че Анна беше убита от хората на Кадиров. Кадиров, който още е президент на Чечня, винаги е бил специален човек до Путин, който да прави най-мръсните неща. Десет години след убийството на Политковская Борис Немцов също беше убит в центъра на Москва от хората на Кадиров. Така че Путин използваше този инструмент, имам предвид Кадиров, в случаите, когато другите инструменти за репресии не работеха.
Тогава 2006 година нямаше толкова силни репресивни инструменти в Русия, каквито има сега - да направят журналист "чуждестранен агент", каквото направиха с мен и да заведат политически дела срещу тях. Аз например съм обявен за издирване в Русия. През 2006 в Русия нямаше такива инструменти за репресии и инструментите които се използваха бяха "мръсни". Те се опитаха да отровят Анна няколко години преди да я разстрелят, опитаха да отровят и други журналисти."
Защо отрова
"Това според мен е психологическо, защото отровата е свързана с пасивна агресия, и второ, винаги можеш да кажеш, че нямаш нищо общо със смъртта на някого. Просто за отровата трябва да има повече доказателства, отколкото за куршум."
През 2007 година, само година след убийството на Анна, италианският драматург Стефано Масини пише пиесата "Жена, която не подлежи на превъзпитание". Тогава Масини казва: "Тази история можеше да започне по хиляди начини. Например с едно име. Владислав Сурков. Този господин работи в президентската администрация. Кремъл му има пълно доверие. Слушат го. През 2005 г. във вътрешен циркуляр Сурков пише, дословно цитирам: "Враговете на държавата се делят на две категории: такива, които можем да вразумим, и такива, които не сме в състояние да превъзпитаме. С последните не е възможно да се води диалог и това ги прави непоправими. Държавата трябва да предприеме действия и да премахне от територията си непоправимите." – край на цитата. Откъде дойде нареждането за убийството на Анна?
"Този въпрос винаги е интересен. Същият се отнася и за Немцов, и за Навални – дали Путин дава пряко нареждане на хора, които са отговорни за мръсни неща, или знае, но не пречи, или когато разбере какво се е случило, той си мълчи. Защото Политковская е враг и за него. Аз, като журналист, трябва да имам доказателства, за да твърдя нещо, но според мен нещата с Политковская са по-сложни, защото тя наистина беше личен враг на Кадиров и ако Кадиров знае, че убивайки я, Путин няма да му каже нищо лошо, няма да го изпрати в затвора... тогава трудно можем да кажем, че е имало пряка заповед. Но е възможно и да го е имало. Не знам.
За Путин е важно да се знае, че преди да стане офицер на КГБ, е учил право и винаги се опитва всичко да изглежда легално от правна гледна точка. Дори когато започна войната в Украйна, той се опитваше да я изкара легална, цитирайки някакви международни документи.
Сега действа пак по същия начин – има Закон за чуждестранните агенти и който не спазва този закон, срещу него започва дело и това за Путин е легално. А за тези мръсни неща, като убийствата, той си имах хора като Кадиров, Пригожин, които да ги вършат и никой едва ли не да не ги свързва с него."
В книгата си "Русия на Путин" Политковская обяснява, защо не харесва руския президент: "За цинизма. За расизма. За безкрайната война. За лъжите. За газа в Норд-Ост. За труповете на невинно убитите, които съпътстваха целия му първи мандат. Трупове, които може би дори не съществуват". Дали тук не се казва как действа Путин?
"Ще ви разкажа какво се случи след убийството на Борис Немцов. Тогава полицията много бързо разбра кой го е убил и отидоха в къщата му в Чечня. Но казаха, че когато почукали на вратата му, той не им отворил и затова не го хванали. Представете си тази полиция, която разбива всяка врата на хора против властта в Русия, а в този случай не им отворили вратата и те не могли да арестуват убиеца на Немцов и се върнали в Москва. Така се случи и с Политковская – тя беше враг на държавата, и за Путин, който и да я е убил – все е добре."
"Струва ли си да дадеш живота си за журналистиката? Какво губи Русия, когато нейният духовен елит я напуска?
(След началото на войната на Путин в Украйна много журналисти, интелектуалци артисти напуснаха Русия.)
"Сложно е, защото доста хора наистина напускат Русия сега. Ако се върнем 100 години назад при първата вълна на руската емиграция след Революцията, тогава тези хора нямаха никаква връзка с Русия. Никой не можеше да чете какво са написали. Сега ние сме пета вълна емигранти, но сме в друго положение, защото хора от Русия могат да ни гледат, да четат какво пишем. Ние напуснахме, за да можем да продължим и да работим за хората в Русия. Аз в моя канал постоянно говоря на руснаците за това какво се случва в света наистина, а и в Русия. Наричам войната война и т.н. Разбира се, емиграцията е голяма трагедии, но ние може и физически да не сме в Русия, но интелектуално ние сме там."
Това ни дава сили да работим.
"Колкото дали си струва да дадеш живота си за журналистиката в днешна Русия, според мен, винаги има начин да продължиш борбата си. На моите тренинги за разследващи журналисти винаги им казвам, че журналистът трябва да напусне страната в краен случай, последен. Защото трябва да работи вътре в държавата и най-вече в малките региони. Докато смъртта е край на работата ти, така че може би по-скоро трябва винаги да намериш начин да работиш, без да се жертваш."
Може ли според Андрей Захаров България днес да се сравни с Русия през 2006 – чуйте в звуковия файл.
Снимки – личен архив и Васко Михайлов, БНР