В Берлин днес започва 10-ата юбилейна среща на върха в рамките на "Берлинския процес" - така през 2014 година Германия нарече инициативата си за по-бързо приемане на страните от Западните Балкани в ЕС. В нея участва и министър-председателят Димитър Главчев.
Това е десетата поред среща във формат ръководители на държавите от Западните Балкани и на страните партньори от инициативата, както и представители на международни финансови институции и регионални организации.
В Брюксел има консенсус, че ЕС има голям интерес от присъединяването на шестте страни от Западните Балкани. Европейският съвет говори за "геостратегическа инвестиция" и за "затваряне на сивите зони" – с други думи регионът трябва да се сближи с ЕС, преди той да попадне под по-голямото влияние на Кремъл или Китай.
Все още обаче няма значителен напредък в преговорите, а държавите от региона изразиха и недоволството си от това, че Украйна ги изпревари въпреки че заяви желанието си за членство едва преди две години.
Напредъкът в различните държави в региона обаче е различен.
Черна гора например вече се смята за сравнително близка до ЕС. Същото важи и за Република Северна Македония, въпреки спора с България заради българското малцинство в страната. Днес премиерът на Албания пък заяви, че страната му ще стане член през 2030 година, когато всички критерии ще са изпълнени.
За останалите кандидатки Европейският съюз все още изисква значителен напредък по въпросите, свързани с върховенството на закона и борбата с корупцията. Най-проблематична е Сърбия, най-голямата от шестте кандидатки за членство, с която отношенията са двусмислени. От една страна, ЕС току-що сключи милиардно споразумение за добив на ценния метал литий. От друга страна на близостта на белградското правителство с Москва се гледа с подозрение. Сърбия, например, не участва в санкциите срещу Русия.
