7
Над сто предмета от човешката история показват и развенчават лъжи, митове и постистини. Те са част от експозицията, дело на Дома на европейската история към Европейския парламент, "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите", която до 20 октомври е поместена в Националния етнографски музей.
Изложбата върви по пътя на фалшификациите – от момента на тяхното създаване и мотивите за това, през представянето им пред света и тяхното възприятие и влияние върху очакванията, ценностите и вярванията на хората, до това как са били развенчавани. Фалшификациите са представени в исторически и съвременен контекст. Тъй като са важни колкото темите, толкова и обстоятелствата, обясняващи причините, интересите и мотивите, които са вложени в тях, експозицията засяга подправянето на науката и географията на манипулацията, ролята на социалните мрежи във всичко това, както и култа към предметите и личностите и българския принос в света на фалшификациите.
Историята на човечеството е изпълнена с безброй примери за лъжи, замаскирани като истина. В хода на вековете – при война, в политиката, икономиката и в други сфери на човешката дейност – фалшифицирането и измамата се използват от своите създатели за постигането на желани цели. Старателно подготвени, тези фалшификации прикриват фактите в лабиринт от полуистини и пълни измислици. За да стигне до истината, човек трябва да следва нишката до сърцевината на лабиринта, като по пътя си открива и разобличава всяка лъжа. Според Тотьо Христов, екскурзовод в Етнографския музей, тъкмо тези фалшиви факти и новини, които често остават скрити в историята, дефинират представата за периода, в който са измислени.
"Имаме фалшификати, които са на ниво обезпечаване на власт, има и такива, които са дребно форма на лъжа, която се произвежда с цел някаква минимална облага от страна на човека", обяснява Христов. Той е на мнение, че в много от случаите хората създават фалшификати в една или друга област, водени от по-висша цел, като основната им цел е да убедят някого в съществуването на нещо, което не съществува.
"Самият начин, по който е експозирана изложбата – допълва още Тотьо Христов – е направен по такъв начин, че човек, бидейки сам, да може да съпреживее отделни елементи, които са му интересни. Имаме възможност за слушане на отделен тип мелодии, свързани с фалшифициране или конкретна историческа епоха, гледане на материали, но най-важното, разбира се, е историята, която минава, и смисълът защо тези неща са там, а именно – защото говорим за фалшификати, съществували през цялата човешка история и нещото, от което сме заобиколени в момента, не е само и единствено специфично за времето, в което живеем."
Казват, че фалшификациите на картини приличат на убийствата – и в двата случая стават известни само неуспешните операции. Може би затова и сред най-показателните примери за фалшификации са тези в сферата на изкуството. В звуковия файл Тотьо Христов разказва историята на холандския художник Хан ван Меегерен, който в продължение на десетилетия фалшифицира картини, които представя като творби на Вермер и които висят на стените на галерии и музеи в Холандия. В изложбата са показани примерите, методологията и някои от фактите за случая.
От разговора с екскурзовода можете да чуйте и дали винаги, когато говорим за фалшификации, става дума за неистини.
