Тридесет и пет години след падането на Берлинската стена и очакванията на българското общество да стане част от демократичните процеси и форми на управления, сякаш вървим към провал. Доц. Георги Лозанов, преподавател във ФЖМК, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" кой, защо и как бяха превзети България и българските медии след 10 ноември 1989 г.
"На 10 ноември 1989 г. не се освободихме от комунизма, защото той никога не е идвал, нито дори от БКП и нейната власт, защото тя почти реално не е била на власт. Не е била на власт, защото чрез нея управляваше съветската комунистическа партия. И всички важни заповеди идваха от Москва, включително и заповедта БКП да се оттегли от управлението. Така че единственото, от което се освободихме, беше официалната идеология, която разделяше мненията на правилни и неправилни. Днес поне имаме някаква свобода на мисълта.
Голямата тема за мен е доколко сме в състояние да опазим тази свобода на мисълта. По отношение на това, което наричаме корупция, но положението е много по-сериозно, след 9 септември в България идва един клептократски елит, който извършва огромна кражба на парите, нивите, имуществото и дори покъщнината на хората. Една самопровъзгласила се група, която упражнява диктатура от името на пролетариата. Този клептократски елит след 1989 година по един или друг начин кражбите продължиха и голяма част от обществения ресурс практически отива в частен, а не в обществен интерес. С това се опитваме да се справим – от една страна, да спрат тези кражби, а от друга, да запазим свободата на мисълта си и правото на мнение, които едва бяха извоювали след 45 години идеологическо робство.
Лошото е, че сега се появяват отново идеологически претенции и отново се опитват да ни накарат да мислим по съветския начин и да смятаме, че либералната демокрация е някаква грешка в развитието на обществото ни.
Карат ни да мислим, че нашата пристрастност към Изток и към режима на Путин и другите автократи едва ли не е отново нашето светло бъдеще. Така че 35 години по-късно от 10 ноември стоим пред същите въпроси, даже по по-драматичен начин."
Трите периода на българските медии – романтичен, пазарен и на корпоративни схеми
"Още не е приключил последният период, въпреки че имаше опит да се излезе от него и медиите да влязат в една традиционна за демокрацията система, в която да имат относителна независимост. Във всички случаи обаче медиите продължават да бъдат опора на свободата на мисълта. Защото независимо от всички трудности, те все пак разтварят ветрило на гледни точки. Забелязваме опити да проявяват дори критичност към властта и претендентите за власт. Това личи по две неща. Първо, много от лидерите избягаха от медиите и предпочитат по почина на Тръмп да общуват с аудиторията си само през социалните мрежи. А когато влязат в медиите, са готови да се саморазправят с журналисти, отказвайки да спазват стандартите на една независимата журналистика, която изисква политиците да отговарят на въпросите, които обществото поставя чрез журналистите. Така че ние сме още в третия период, но поне не е престанала борбата да излезем от него."
Какво даде криле на политиците да са агресивни към журналисти
"Това е нещо ново, защото преди опитите на политиците да диктуват поведението на журналистите, ставаше задкулисно. Т.е. политиците ги беше срам да излязат и открито в ефир да се държат по този начин. Имало е отделни случаи, разбира се. Тогава имаше влияние от корпоративни конфигурации на властта към медиите, но все още нямаше тази открита наглост да казваш какви въпроси да ти задават журналистите.
Сега това започва да става доста очевидно и демонстративно. Това е, защото в световен план автократите, а това означава една или друга форма на диктатура, започва да става по-популярна перспектива за обществата от демокрацията. Тогава вече политиците започват да имат видими диктаторски жестикулации в своето публично поведение. Ние за съжаление виждаме първите симптоми. Така един ден се събуждаш в диктатура, ако не успееш да се противопоставиш категорично. Защото ние след 1989 постигнахме едно хибридно общество, което не е познато в историята – нещо средно между съветски режим и демокрация – хибридно смесени. Сега тенденцията е диктаторският режим да се завърне като алтернатива на демокрацията. И това вече се говори смело. В предизборната кампания се агитираше за произточни структури и излизане от ЕС. Срещу това трябва да има бърза и солидарна реакция, защото това наистина са първи симптоми."
Симптоми на диктатурата
"Освен поведението на политиците в медиите, друг симптом на диктатурата е това, което се случи пред Народния театър. Едни хора имат самочувствието, че те могат да ти кажат какво да гледаш и да не гледаш, и какво да поставяш или не поставяш. Така започва "Чумата" на Камю – тук-таме излизаше от своята дупка по някой плъх като замаян и умираше, и хората още не си даваха сметка, че това е началото на Чумната епидемия, която е метафора на фашизма, който е метафора на диктатурата. Така че ние трябва да имаме в този момент особено изострени сетива за първите симптоми на диктатурата, ако въобще са първите. Медиите са много важен играч в това отношение, защото, както казва Чомски – диктатурата се познава по това, че медиите са под контрола на властта, а демокрацията по това, че властта е под контрола на медиите.
А един от организаторите на протеста пред Народния театър каза, че бил вдъхновен от избора на Тръмп. Това е широкият контекст на случващото се у нас. Големият риск е Тръмп да разпадне системата на евроатлантизма, който се появява след ВСвВ. Евроатлантизмът тогава се проявява с помощта на САЩ за Европа, за да се възстанови след войната, за да бъде щит пред комунизма и диктатурите. Това е едно обединение на демокрацията срещу рисковете да се появи отново диктатура. Ако това спре, то отиваме от само себе си в сферата на диктатурата, особено България."
Твърдението, че след влизането на България в ЕС свободата на словото се е сринала
"Това се дължи на нещо много просто. До влизането ни в ЕС България реализираше критериите, които са необходими, за да влезем в ЕС и наистина тогава имаше големи проблеми в медийните закони. Така че българската медийна система да стане хармонична и да се синхронизира с европейската. Тогава наистина бяха направени важните стъпки, за да се постигне свободата на медиите. Голяма роля за това имаха гражданските организации в сектора. След като влязохме в ЕС, гражданските организации решиха, че са си свършили работата и оставиха медиите на техните собственици, които влязоха в корпоративни отношения. Същевременно големите играчи, които поддържаха професионални стандарти, а не играеха местните игри, започнаха да напускат страната поради бизнес причини. Всичко това доведе до овладяване и минаване през медиите на капиталите на прехода, които са сенчести капитали, които пък формираха това медийно поведение. Когато бизнесът и държавата са завладени, гражданските организации са последната надежда за граждански свободи и права."
Законопроектът на "Възраждане" за "чуждестранните агенти"
"Този закон се използва в Москва като основен инструмент, предполагам, че и тук ще бъде същото, за разправа с гражданки организации, казвайки им, че били агенти, защото са финансирани отвън. Е, как няма да бъдат финансирани отвън, при положение че тук от корпоративни връзки с един диктаторски режим, какъвто е този в Кремъл, са запушени всички източници.
Аз не знам дали обществото е в състояние да го проведе дебата за този законопроект, след като е обект на много силни политически атаки и агресия. Нямам надежда, че българското общество има достатъчно съпротивителни сили, за да попречи на тази надигаща се репресивна вълна. Сега допълнително стимулирана от победата на Тръмп в САЩ. Така че единствената надежда е в границите на парламента да се запази евроатлантическото мнозинство, което да не позволи да се приеме подобен закон за разправа с гражданския сектор. Надявам се, че все пак българската политическа гарнитура ще успее да окаже съпротива на надигащата се диктатура. Този закон не бива да се съмняваме, че рецитира руската употреба на същия този закон, която е пряка диктаторска употреба. Надявам се и медиите да си свършат работата, или поне отделни журналисти да проявят персонална професионална героика и да си вършат работата, независимо от натиска, който получават и който е ясно видим."
Снимка – Даниел Ненчев, БНР
