"Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним. Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото, която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да правим, има някакви стъпки, но това е безкрайна територия, сподели в "Нощен Хоризонт" Лъчезар Лозанов – поет, журналист и дългогодишен редактор с дълбок отпечатък в българската култура и медии, който изгражда впечатляваща кариера в различни медии.
Неговите стихове, публикувани в множество престижни издания и сайтове, носят неповторим стил, белязан от философска дълбочина и модерна поетична експресия.
"Влизаме в един свят, който така или иначе не можем да си обясним. Някои вярват в прераждането, други мислят, че сънищата са припомняния, други се питат дали с материята си отива всичко, но така или иначе и в най-материалистичната теория има нещо скрито и мистично.
Войната и оръжията са една от темите за нашето съществуване. 70 години Европа сякаш беше "остров" на ненарушими граници, на някаква предсказуемост, сбъдна се сякаш прогнозата на Фукуяма, че краят на историята е дошъл, на това, че ще живеем в едно хармонично общество, че конфликтите ще бъдат сведени до някакви решими дискусии, и всъщност се доказа, че цивилизационната ни "ципа" е много тънка и е достатъчно един диктатор "да подпали чергата" и отдолу се появява нашата животинска природа, изтъкна Лозанов.
"За да оцелее, човекът е станал хищник и дълго време се е култивирал, да не унищожва разновидностите от своя род. Но се оказва, че жаждата за власт, жаждата да имаш нещо, което е на друг, се оказва по-силна, помним от древните истории как грабежът е един от стимулите в много войни и битки...така и днес се оказва, че съвременната руска армия също плячкосва по време на тази война...
Тоест както казва Достоевски, във всеки от нас има всичко, много е важно какво ще извадим на преден план и до каква степен имаме юзда на най-дивите си въображения, допълни Лъчезар Лозанов.
"Разбира се, войната е и нещо друго, тя е тласък и надпревара към нови технологии и реформи, които чупят старите бюрократични структури и налагат някакви функционални промени и в едната и в другата посока.
Оказва се, че много от военните технологии после навлизат в цивилното общество. Такова изобретение е интернет. Така, че няма черно-бяла картина, каза още журналистът.
Той е сред създателите на групата за ъндърграунд литература "Рамбо 13" и автор на шест поетични книги, сред които "Скъсай опаковката", "Звярът" и "Кожата на света". Лъчезар Лозанов е многократно награждаван за своите литературни приноси, с признание и в България, и в чужбина. Той разказва за своя творчески път, за философията и темите в стиховете му, за литературата като форма на свобода и съпротива.
"Войната между Русия и Украйна е различна от Втората световна война, тази война сега се води от малки групи, тя е високо маневрена, бие се по определени точки, защото всяко голямо струпване на хора ще бъде унищожено. За първи път танковите клинове, които бяха познати от Втората световна война не са ефективни, защото дроновете ги унищожават, сега се води надпревара между устройствата, които блокират дроновете и начинът, по който те се управляват.
Сега в момента се разработват самолети изтребители, които водят със себе си безпилотни изтребители, които атакуват и да бъдат унищожени, в тях няма пилоти. Много са новостите във войните, голяма част от тях са конфиденциални.
Израел например, сега монтира лазери, с които да сваля ракети и снаряди дори, нещо, което се разработва много отдавна. Там и климитът е много подходящ, защото няма облаци.
Разработват се начини, по които да се унищожават спътниците, които наблюдават...Технологиите вървят напред и то в ситуации с много висока скорост, въпросът е, че етиката на хората върви много бавно...
Цивилизацията върви с "мравешки крачки" и рискът е технологии, попаднали в ръце на неподходящи хора, да унищожат част от човечеството, обобщи Лозанов.
Лозанов е работил е в радиото и в различни вестници – Машиностроител (ЗММ София), Надежда, Бизнесмен, Застраховател и др. Последно – 26 години е бил редактор, в част от тях - на културните страници във в. “Българска армия”. Сега е редактор и автор предимно на военна проблематика във вестника. Бил е и учител по български език и литература.
Печатал е стихове в сп. "Родна реч" и вестниците "Студентска трибуна", "Литературен фронт", "Литературен форум", "Ден", "Литературен вестникИ, "Сега" и “Капитал”, в много списаният и в електронни сайтове.
Представата си за модерна поезия е изложил в "Стихът: пеперудата е свободна" (“Литературен вестник”, бр.34 от 1999 г. *). Автор и редактор е на първия брой на литературния вестник “Аудитория”, май 2000 г.
Публикации на испански в литературния сайт "Оjosdepapel.com". И в тематичния блог за аржентинска литература "De caminantes y caminos". Издал е 6 книги със стихове.
Литературни награди от конкурси:
Поморие ("Яворови дни" 2001 втора), Казанлък (през 2001 трета, а 2014 – първа), Варна (втора), Добрич, и др. Две номинации в конкурса "Христо Фотев", Бургас през 2016 и 2017 г. Член на българския П.Е.Н център и на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Носител на международната награда (трета) за най-добра книга през 2021/22 г. от конкурса на Лигата. Живее в София, България.
По темата слушайте в звуковия файл.
