Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради смесването на дима от промишлените предприятия и падналата мъгла, за 4 дни умират 4000 човека. 1952-ра година остава в историята на Лондон като Годината на големия смог. Днес обаче, замърсяващите индустрии като Електроцентралата на Бенксайд (Bankside), разположена на южния бряг на река Темза, вече е музей на модерното изкуство - „Тейт Модърн“ (Tate Modern). Кои са основните източници на замърсяване в Лондон през 21 век и как местната администрация превръща града във водещ зелен европейски град?
Транспортът е най-големият замърсител на въздуха в Лондон днес, заяви заместник-кметът по транспорт на Лондон Себ Данс.
„Въздухът в Лондон днес изглежда чист, защото основният източник на замърсяване в градовете е до голяма степен невидим. За съжаление, той е не по-малко коварен за здравето ни.“
Концентрацията на азотен диоксид във въздуха е водещ причинител на белодробни и сърдечни заболявания.
“По всички главни пътища на Лондон и около основното летище на града – Хийтроу можете да видите по-големите концентрации на азотен диоксид; Замърсяването е най-голямо по главните пътни артерии като Северният кръгов път (North Circular Rd.), който е част от околовръстният път на север. Също и на запад, и на изток, където концентрациите са най-високи, разбира се и в централната зона.“
През 2019 г. токсичният въздух е допринесъл за около 4000 преждевременни смъртни случаи. Те засягат най-вече хората, живеещи във периферните квартали на града. В тези райони живеят по-уязвими хора, а също и защото там са и по-натоварените пътища, където замърсяването на въздуха е по-голямо. Повече от половин милион лондончани, живеещи във външен Лондон, страдат от астма.
„Ако не предприемем действия, за да намалим замърсяването на въздуха. Загубите се оценяват на около 10.4 милиарда паунда към 2050.“
От 2016 г., когато е избран настоящият кмет на Лондон - Садик Хан, основен приоритет на местната власт е намаляването на токсичното замърсяване на въздуха.
„Кметът постави този въпрос на преден план през 2016. Тогава беше нещо като нишов проблем. За замърсяването на въздуха очевидно се знаеше. Хората имат представа за него най-малкото от 60-те години на миналия век. Но не се беше говорило за замърсяването на въздуха като актуален проблем на общественото здраве. Не се беше говорило за него и като за климатичен проблем също. И трябва да имаме предвид, че когато предприемаме действия за замърсяването на въздуха, ние също работим за климата. Това са двете страни на една монета.“
Проблемът със замърсяването на въздуха е централен за Садик Хан във предизборната му кампания през 2016, също и през 2021. Той е преизбран за трети път през май 2024 г. с увеличаваща се подкрепа. Като чистотата на въздуха остава на преден план в политическия му дневен ред.
„Основната цел на стратегията за транспорта е да се постигне тази цел от 80% - 80% от всички пътувания в Лондон до 2041 г., да се извършват чрез обществено или активно пътуване. Активното пътуване е ходене, колоездене, каране на колело. И като правим всичко това, подобряваме човешкото здраве, като насърчаваме хората да спортуват чрез пътуванията, които правят. И разбира се, насърчаваме хората да преминат към алтернативи на личния автомобил. Много е важно да се признае, че използването на лични автомобили винаги ще бъде част от транспортния микс. Това не е принуждаване на хората да излязат от колите си. Става дума за предоставяне на по-интуитивни алтернативи, така че онези пътувания с кола, които са необходими, всъщност да станат по-лесни, защото има по-малко други коли по пътя и ненужните пътувания с кола могат да бъдат извършени с чиста, ефективна, налична и достъпна система за обществен транспорт.“
Ключът към тази система е изграждане на улици и тротоари, които поощряват ходенето пеша. Велоалеите, трябва да бъдат направени така, че да гарантират безопасността на хората, които решат да се придвижват с велосипед. Трябва да се повиши качественото преживяване в обществения транспорт.
„Кметът е увеличил четирикратно велосипедната мрежа на Лондон до над 360 километра. Това позволява извършването на повече на милион и четвърт пътувания с велосипед всеки ден. От 2016 г. досега Лондон е увеличил със 100% броя на стойките за велосипеди. Намалихме наполовина емисиите от таксиметровите паркинги. Стремим се напълно да премахнем емисиите от нашия автобусен парк. Лондон разполага с най-големият автобусен парк в света след Шанхай. В момента имаме най-големият парк от автобуси с нулеви емисии в Западна Европа, около 2000 автобуса. Целта ни е да увеличим броят им от 2000 до 9 хиляди и половина автобуса и това ще струва £1,2 милиарда. Но по този начин не само ще допринесем допълнително за почистването на въздуха, но ще намалим наполовина нашите въглеродни емисии от транспорта в Лондон.“
Водещата политика на Лондон е създаване на зона с ултра ниски въглеродни емисии. След успеха на програмата в по-малката централна част на града и след това във вътрешната, от 2023та година програмата вече е разширена, така че да покрива цялата територия на британската столица.
„Това е политика, която определя стандарти за емисии за превозни средства, които се движат в Лондон. Въведохме такса от 12,5 паунда ако вашето превозно средство не отговаря на емисионните стандарти. И целта на разширяването е да обхване всички райони, особено външните райони на Лондон, където проблемът със замърсяването на въздуха е най-сериозен. За да може хората след това да се възползват по-чистата въздушна среда . Това е зона от 1500 квадратни километра, в която живеят между 9 и половина до 10 милиона души.“
За да се въведе тази схема, е необходима значителна поддържаща инфраструктура. Трябва да бъдат поставен знаци на всяка входна точка, както и система за видеонаблюдение, която следи регистрационните номера на колите, да се изгради база данни за всяко едно превозно средство и емисиите във въздуха, които генерира.
„Еволюцията на зоната с ултра ниски емисии се развива в продължение на много десетилетия. Първата ниско- емисионна схема в Лондон през 2008 г. беше насочена към камионите – най-ниските превозни средства. Оттогава кметът Садик Хан продължи да въвежда схема, базирана на емисиите. Започнахме с таксата за токсичност 2017, която определи стандарти за емисии за всички типове превозни средства, особено в Централен Лондон. Стандартите бяха затегнати и работното време беше удължено до 24 часа на ден. Справедливо е да се каже, че това не беше универсално популярна мярка. Поради мащаба на мерките, бяха необходими месеци, и месеци, и месеци усилена работа, за да се гарантира, че инфраструктурата е на място. Проведохме обширна комуникационна и маркетингова кампания. Уверихме, че хората разбират схемата, защото едно е да имаш работеща схема в по-малка географска област, но не можеш да мислиш, че всички останали, които живеят извън нея, са запознати с нея. Освен това, инвестирахме сериозно в камери и табели, за да се гарантира, че схемата е готова за изпълнение от първия ден на работа.“
Местната администрация отделя 210 милиона паунда за хора с ниски доходи, шофьори с увреждания, малки бизнеси или благотворителни организации, които не отговарят на условията, ще получат безвъзмездна помощ за бракуване на автомобилите си.
„Над 96% от превозните средства, пътуващи сега в Голям Лондон, отговарят на стандарта на ултра ниската емисионна зона, който е Евро 6 за автомобилите или по-висок. В околностите на Лондон, когато схемата се разшири само преди една година превозните средства, които съответстваха на мярката са над средния брой за Лондон. Осреднено за 2024 година всеки ден в Лондон има с 90 000 по-малко превозни средства, които не отговарят на стандартите. Програмата е невероятно ефективна за намаляване на нивата на замърсяване на въздуха. Данните показват значителен спад в замърсяването, включително азотен диоксид край пътищата, където живеят по-уязвимите общности. В Централен Лондон азотният диоксид край пътя е с 53% по-нисък, отколкото би бил без схемата. Във Вътрешен Лондон нивата на азотен диоксид са с 24% по-ниски, а във Външен Лондон с 21%, в сравнение със сценарий, при който схемата не е въведена.“
