Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Странстванията на Дора Давидова: Пътят Камино и връзката със себе си

| обновено на 09.12.24 в 09:12
Снимка: Pixabay

Последният епизод от приключенията на Дора Давидова – учител, богослов, медицинска сестра, а сега и пилигрим по прочутия път Камино – разкрива вълнуващите моменти от нейното пътуване и преживяванията, които са оставили дълбок отпечатък върху нея.

В ефира на "Нашият ден" Дора споделя размисли за времето, когато е била ангажирана с грижите за другите, за лечебната сила на пътя и за вълшебството на катедралата в края на Камино. Ето какво разказва тя:

"В последните две години работих като сестра, а не като учител. Постоянно съм била ангажирана с болките на другите хора. Може би до някаква степен съм загубила връзката със себе си – Камино ми помогна да я възстановя."

Особено значими за нея са били престоят и срещите в така наречените алберге – места за подслон на пилигримите. Един от тези моменти тя описва така:

"Когато се разболях и останах в това алберге – то беше сграда на училище и манастир. Имаше прекрасен параклис вътре, служителките бяха монахини – много мили и помагащи. И в определен час ни викаха на католическа молитва за пилигримите. Поканиха ни да изпеем по някоя наша национална песен. Аз им изпях "Облаче ле бяло" и видях сълзи в очите на повечето от тях."

Разказът ѝ продължава с описания на уникалната атмосфера на пътя Камино – свободата да избираш разстоянията, които да изминеш, както и удобствата на албергетата:

"Сам определяш разстоянията си – можеш да вървиш и 20, може и 30 километра, можеш да вървиш и по-малко. Стига да има селца на по-малко разстояние. Всяко село или градче е пълно с хостели, с албергета. Спят по 20-30 човека в общи помещения, всичко е изключително чисто."

Вълнуващият финал на нейното пътуване завършва пред катедралата в Сантяго де Компостела. Дора разказва за емоциите, които този момент е предизвикал:

"Когато стигнах пред катедралата, започнах да плача и видях, че всички хора скачат. Някои танцуваха, хвърляха колела, защото пътят може да бъде изминат и с колело."

Историята на Дора Давидова е вдъхновяващо свидетелство за силата на духа, свързването със себе си и откриването на нов смисъл чрез пътуване, изпълнено с духовност и човешка топлота.

Чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна