В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Иглика Иванова, член на УС на Коалицията за медийна грамотност с фокус върху европейската и национална политика в областта на медийната грамотност. Тя ни гостува в качеството си на редактор на българската версия на "Уикипедия".
Защо ще говорим за "Уикипедия"? Защото, най-вероятно, изобщо не сме се запитвали как работи тя, кой пише съдържанието ѝ и как се гарантира неговото качество и достоверност. Само си спомнете как често казваме, когато искаме нещо да проверим: "Да питаме "чичко Гугъл", или в "Уикипедия" го пише, значи..." Къде може да се цитира информация от "Уикипедия", като нещо напълно достоверно, например? Кой има право да публикува в "Уикипедия" и как се поддържа балансът на свобода и отговорност? Какво значи да "редактираш" в "Уикипедия"? Какви са правилата и какви са политиките? Има ли битка за качество, достоверност и истинност на фактите?"
Любопитната история
"Историята е любопитна, защото проследява цялото развитие на уеб от зората на това хилядолетие. Навършиха се 23 години от стартирането ѝ, това е дълга еволюция, която може да се проследи както технологично, така и през много други явления, и особено в медиите, защото медиите са тези, които се развиха бурно, онлайн платформите създадоха нови начини на разпространение, нова динамика, нарушиха властта на медиите да предават от един към много и се създаде тази нова публична сфера с всички нейни възможности и с всички нейни рискове. Понеже зададохте любимия ми въпрос за цитирането на "Уикипедия", с който се сблъсквам и със студенти, и с едно общо неразбиране – ще го повторим на няколко пъти – не може да се цитира "Уикипедия", дори в "Уикипедия". Това е едно от правилата на "Уикипедия". "Уикипедия" е пълна с правила, и с политики, и с принципи и това е нещо, което е под повърхността."
Особеностите на българската "Уикипедия"
"Всяка езикова версия има своя особеност и веднага мога да посоча една много очевидна. Първо, над 300 са езиковите версии. Има и много малки езици с по няколко хиляди статии, с по няколко души доброволци. Има примери за езикови версии дори само с един човек – те са по-скоро влезли във фолклора с любопитни случаи, в които се създава изключително недостоверно съдържание, като "Уикипедия" на шотландски език, например. Така че има и огромни контрасти и огромни разлики в динамиката, в капацитета на различните езикови проекти.
Англоезичната "Уикипедия", за разлика от българоезичната, не е нито английската "Уикипедия", нито американската, тя просто е на един от най-говорените езици и в нея допринасят може би най-много хора, от най-много и различни националности с най-различни основни матерни езици, докато в българоезичната версия основно допринасящи близо до 100% са български редактори с основен език – български. Тя е по-малка и заради това, че няма как да "изнася" до такава степен съдържание. И въпреки това заради инфраструктурата и философията на проекта, който позволява това прескачане в различните езикови версии, позволява да сме част от нещо глобално."
Автори и редактори в "Уикипедия" – правила и политики
"Смисълът на редактор в "Уикипедия" няма нищо общо с медийния редактор, с редакционната отговорност, донякъде можем да говорим за редакционна политика, но тя не се прилага по този начин, нито е регулирана, както медиите са, така че по-скоро харесвам понятието "допринасящ", и хора, които доброволчески участват и отново допринасят в проекта. Това може да са много стойностни, но като обем по-малък вид редакции, свързани с пунктуация, с граматика, със стил – има редактори, които са съсредоточени върху това, има сред тях филолози, които действително прилагат по най-стриктен, строг начин езиковите норми.
Нерядко се правят справки с Института по български език, така че, бих казала, има голямо уважение към езика. Дали от всеки – със сигурност – не. Тъй като достъпът, бариерата е много ниска. Бариерата дори не изисква регистрация. Влизането в "Уикипедия" и създаването на някаква редакция, създаването на някакво съдържание не изисква дори регистрация в проекта. В този смисъл бариерата е изключително ниска и вътре се създава един саморегулаторен механизъм, който е свързан с ценността на знанието, с изграждането на едно доверие между редакторите, особено между тези, които по-дълго време участват в проекта.
Това е едно еластично, пропускливо общество, защото идеята на проекта е да е привлечен всеки, който има интерес, всеки, който иска да допринесе, всеки, който види грешка и иска да я поправи. Това е смисълът, но, разбира се, че както с всяко хубаво нещо, създадено с най-добър замисъл, то се инструментализира и може да се използва както от хора, които просто не могат на този етап да допринесат качествено, така и с хора, които умишлено искат да вредят. Наричаме ги вандали и има политика за вандализирането и има инструменти, включително автоматизирани, които да ограничат максимално това излагане на проекта на вандализми и на превземането му от недобросъвестни хора."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – "Уикипедия"
