На Стефановден в студиото на "Артефир" посрещаме режисьора и драматург, отдаден на независимия театър, Стефан Прохоров.
Прохоров не приема театъра като ангажимент, а като нещо, на което се посвещаваш. В днешния ден той си спомня за проф. Снежина Танковска, оставила своя преподавателски отпечатък в поколения български театрални творци и дейци. Проф. Танковска, която, по думите на Прохоров, е живяла с театъра в сърцето си, напусна този свят на тази дата преди четири години.
Един от важните уроци, които Прохоров следва, е стремежът да застане удобно, смело и достойно зад това, което прави.
"В цалата тази, на пръв поглед, измислица трябва да сме убедени", казва режисьорът и допълва, че ангажиментът към човешкото достойнство е ключов.
Пожеланието на Прохоров към неговите колеги е не само да оцелеят, а да устоят.
"Възможностите на настоящето са безкрайни, тези на миналото – изчерпани", смята Прохоров и призовава да се гордеем с нещо живо, с постиженията и личностите тук и сега.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
