С Максима ни среща Виктория Петрова.
Срещата ми с Максма се случи неочаквано. Тя не беше с него, а с неговата музика. Минавайки през градинката „Свети Седмочисленици“ в София, чух красива мелодия от пиано. Огледах се и съзрях, че музиката се носеше от другия край на градинката. Някой свиреше на пиано, спрях се, заслушах се, хареса ми, но продължих по пътя си. Само след ден отново чух музика, но този път преминавах през площад „Славейков“. Тогава пътят ми минаваше точно покрай пианиста. Този път останах да послушам. Момчето не вдигаше поглед от клавишите.
„Започнах да свиря на пиано в този район, защото живея наблизо. За съжаление като уличен музикант да пренасям сам пианото си, от вкъщи е много трудно. Трябва да се съобразявам с времето, когато излизам навън с пианото. Също така имам нужда от приятели, които да ми помагат, за да изнеса пианото, но и докато свиря.“
Разказва ми Максма. Отраснал на северния бряг на Егейско море, близо до устието на река Марица. Той започва да се учи да свири на пиано още на 4 години. Любовта към музиката наследява от майка си.
„Моята майка се интересуваше от музика и моят дядо ѝ е купи пиано. Но тя забременяла и нямала време да продължи да се учи. Така моята по-голяма сестра започнала да се учи да свири на пиано. Но на нея никак не ѝ харесало. Ние имаме разлика от 4 години. Така че когато тя е била на 7-8 години, аз съм бил около 4-годишен, аз слушах какво свири сестра ми на пианото и така започнах да натискам клавишите след нея. Тя свири, аз повтарям. И така започнах да свиря. След това заради финансови затруднения основно, нямах възможност да продължа и да се отдам на музикална кариера.
Не само финансови са затрудненията пред музикалното развитие на Максма, но и липсата на подкрепяща среда.
„До преди 10 години хората в Александруполис не толерираха различието. Аз бях първият музикант в цялото ни семейство. И никой, за когото се сещам, нямаше приятели музиканти. Това беше голямо предизвикателство за мен, тъй като хората не ме разбираха. Аз исках да изсвиря нещо, но заради съседите си например, имах ограничение да свиря в рамките на два часа на ден, след обяд. А тогава аз обикновено излизах да играя с приятелите си навън. Така че трудностите идваха от знанието на хората, което според мен е важно. Но колкото повече пътувам, толкова по-различна култура развивам. Затова аз вече не се смятам за грък, тъй като нямам тази гръцки манталитет, независимо, че съм роден и израснал там. Аз се считам за номад.“
Мнението на хората в Александруполис за българите също не било никак добро. Говорело се, че в България много се краде и че е много страшно. Но независимо от това Максма пристига в България, за да осъществи мечтата си и да учи музика.
"Осъзнах, че не трябва да учим за някоя страна или определено място от хора, които никога не са били там. Когато започнах да пътувах, видях цивилизация. Тогава бях на 17 години и почти никога не бях напускал родния си град. Очаквах в България да няма електричество, да е пълен хаус и всякакви подобни неща. Но това е напълно погрешно. Честно казано, колкото повече пътувам толкова повече забелязвам колко много се страхуват хората и колко много социалните медии и медиите като цяло могат да повлияят на някого.“
Момчето успява да се подготви и да влезе в Музикалната академия в Пловдив, където учи в продължение на 6 години. За разлика от България в Гърция независимо, че обучението е било безплатно, разходите за живот и за квартира са били много по-високи. В Пловдив животът е бил много по-евтин и благодарение на стипендията, която получава Максма успява да се изучи.
"Завърших специалност „Класическо пиано“ и „Музикален учител“. Това ми позволява да се специализирам в различни професии като хорово дирижиране или вокална педагогика. Но моята най-голяма страст освен преподаването е да свиря на пиано. Обичам да слушам музика и да се опитвам да я превръщам в ноти.“ Моите любими композитори са много. Зависи от стила. Бих казал, че обожавам музиката на Клод Дебюси или Лист, когато става дума за класици. Но музиката на Йоко Кано, композиторkq на филмова музика, дори Ханс Цимер или Алън Менкен. Това са някои от композиторите, чиято музика пазя в сърцето си.“
Именно, докато учи в Пловдив Максма открива още много възможности да пътува. След България, той посещава Полша, а след това учи по програма за студентска мобилност в Испания. Там успява да понаучи малко езика, колкото да се оправи, тъй като в Андалусия хората не говорели английски. След това заминава и за 6 месеца на бригада в Ню Джърси, където работи като спасител на плажа.
"Диалектът на афроамериканците за мен беше малко по-труден за разбиране, но като цяло английският ми се подобри. Беше прекрасно преживяване. Бях с много различни хора от целия свят. Да спестя пари беше голямо предизвикателство, защото през целия си живот аз съм човекът, който само пести. Но когато отидеш в Съединените щати, ти си воден от желаните си да откриваш. Аз имах шанса да отида в Холивуд, както и на различни места в Калифорния. Бях също в щата Невада, видях Ниагарския водопад, също и Ню Йорк. Беше прекрасно!"
В Ню Джърси Максма за първи път се пречупва да свири на публично място извън концертните зали. Във водния парк, в който работи се организирали различни събития, където той има възможността да свири на пиано, както и в група. Така воден от страстта си към музиката и към пътешествията той прекосява Балканите, стига до Русия, преминава през Евразия, Монголия, Китай. Оттам се спуска още на юг и на изток до Индия.
"Има една платформа, която се казва „Каучсърфинг“. Сега аз съм неин посланик тук в България. Но това е една много хубава платформа, през която може да намерите място, на което да пренощувате на дивана на някого безплатно. Оттам идва и името на платформата Каучсърфинг в превод означава „Издирване или търсене на диван“. Като фокусът ѝ е не толкова върху настаняването, а върху културния обмен.В квартирата ми в Пловдив започнаха да отдавам дивана си на хора с много различен житейски опит. Например гостуваше ми швед, който е преминал целият път до България на колело и продължава към Иран. Или една двойка от Аржентина, която идва в Европа за да попътува, но в крайна сметка се озовава в Йемен, откъдето получих пощенска картичка. Тези хора са толкова луди, как само го правят. Питах ги:„Не се ли нуждаете от много, за да пътувате толкова?“; „Как така сте толкова смели, за да пътувате по места, които не познавате?“Те ми обясняваха много пъти, но осъзнах, че ако самият аз не го изживея, никога няма да ги разбера".
Така Максма поема към най-дългото си пътуване. То започва с концерт в Прага. След това поема към Естония, през Русия – от Санкт Петърбург до Москва, от където взима влака, с който пътува до Монголия.
"От Монголия си купих коне, стигнах до Китай, продадох конете и останах в Китай за около 5-6 месеца. Имах два коня – единият за мен, другият за багажа. Струваха ми около 800 долара, след това ги продадох за почти 1000. Така че дори останах на печалба. Имаше автобус до Китай, както и Трансманджурски влак, но си избрах конете заради преживяването".
Големият проблем на Максма, докато пътувал от Русия към Китай бил студа. В края на февруари стигнал до Сибир, където преживява и един от най-опасните и страшно моменти в живота си. Температурата е била -50. За да пренощува разчитал или на някой през платформата „Каучсърфинг“ или на спалния си чувал, който издържал до - 36.
"За съжаление една нощ трябваше да остана навън, за щастие температурата не беше -50, но беше доста студено около -30. Но е опасно. Не съветвам никого да спи навън особено, когато е толкова студено. Но хората там, където бях аз не бяха много отзивчиви. В един момент започнах да чукам по вратите на хората, защото телефонът ми спря да работи заради студа. Единственото нещо, което работеше – беше около 10 сутринта. Аз трябваше да отида в хостел, но в хостелът бяха казали, че говорят английски и още други езици. Когато им се обадих им казах, че съм напът да пристигна, но те казаха, че не ме разбират. А аз си бях взел такси, с което да стигна до адреса, но се оказа, че е изписан грешно и затова им се обадих. За да им кажа къде се намирам и че ще пристигна около 9 вечерта. Но всичко беше затворено заради студа. Имаше и мол, който беше затворен. Но те много трудно разбираха какво искам да им кажа и в момента, в който щяха да ми кажат къде се намират, телефонът ми спря да работи заради студа. Единственото нещо, което работеше в района беше един секс-магазин. И аз заедно големия си багаж, защото това ми беше дома ги попитах: „Хей, може ли да вляза вътре да се стопля малко, само докато телефонът ми започне да работи отново. И те ми казаха – „Не поради мерки за сигурност не можем да те приемем.“ И ме оставиха навън".
Тогава, за да се спаси Максма започнал да чука от врата на врата, но никой не отварял. За щастие открил един жилищен блок, на който входната врата била отключена. И там пренощувал, а на сутринта съседите били викнали позиция, с които също имал проблем. Това е едно от многото приключения, през които Максма преминал.
"В Китай работех като учител по музика в детска градина. Аз все още не бях взел Бакалавърска степен. Така че работех един вид незаконно. И когато разбрах, че работодателите ми не плащаха данъци, аз напуснах. Това се случи след около 6 месеца. Взех лодка от Шанхай, с която стигнах до Осака в Япония. От Япония се спуснах надолу към Корея, оттам до Тайван, след това Хонконг, Макао, Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Лаос, отново Тайланд, Мианмар, Индия и оттам аз взех полет за Турция към Гърция. Това беше 3-годишно пътуване".
Една от основните причини поради, които Максма предприема това пътуване е да преодолее фобиите и страховете си.
„Исках да докажа на себе си, че мога да се справя в различни ситуации и да бъда по-зрял. Ситуации като това да спя навън или да не се къпя, ако водата не е достатъчно топла, или да не ползвам публична тоалетната, да не ям определена храна. Не мога да си спомня в продължение на два месеца да съм ял нещо, което наистина да ми е харесало. Това беше едно от най-трудните неща. Когато пристигнах в Индия, където изкарах един месец, въпреки че там срещнах хора, които бяха крайно отзивчиви. Помощта, която получих по време на цялото ми пътуване особено в Индия беше чужда на нашия свят. Хората ми изнесоха цял концерт заради това, че бях посетил града им. И след това ми направиха друг концерт, когато си тръгвах".
Жаждата да покори света, да изследва нови земи, хора и култури, помагат на Максма да преодолее всички тези неприятности по пътя. Също така той е научил много от опита на хората, с които се е запознал. Сега мечтата му е да изкара шофьорска книжка, да си купи микробус, в който да сложи пианото си и да тръгне на път.
Повече чуйте в звуковия файл.
