Жасмина Саръиванова- главен експерт ''Социален диалог'' в Българската стопанска камара
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Недостиг на кадри на българския пазар на труда има не от днес и не от вчера, а от много години. Това е един от въпросите, за които Българската стопанска камара алармира вече може би 10 години. Продължава да има недостиг на кадри, като вече става въпрос не само за висококвалифицирани кадри, а за всякакъв тип. Изчисленията са, че българската икономика се нуждае от над 250 000 кадри в различни сектори.
Търсят се всякакъв тип специалисти, като може би най-голям е гладът за кадри в строителството и в здравеопазването, но това по никакъв начин не означава, че не се нуждаем от кадри в наистина всички сфери на живота, коментира Жасмина Саръиванова - главен експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара.
Радио Видин: Защо имаме такъв недостиг? Вие казвате от 10 години алармирате, че това е проблем в страната. Защо се получи така?
Жасмина Саръиванова: Има множество фактори, които влияят. Демографската картина е един от тези фактори като тук трябва да подчертаем, че това не е проблем само на България, това е проблем на целия Европейски съюз, както и на други части на света. Имаме едно застаряващо население, което пък предизвиква въпроса за това какво е необходимо, за да бъде предаден опитът от по-възрастните към по- младите и това дали не са необходими още мерки за активен живот на възрастните хора, за тяхното по-продължително битуване в пазара на труда.
Радио Видин: На какво се дължи недостигът или търсенето на работници в строителството и съответно недостига на такива специалисти?
Жасмина Саръиванова: От една страна това разбира се е и разширяването на дейността на тези фирми. От друга страна, вече засегнатият момент със застаряващото население. Има и друг фактор, който важи не само за строителството, а и за много други сфери. Това е необходимостта от подобряване на професионалното образование и обучение в България. Тук също Българската стопанска камара е много активна. Необходимо е кадрите да бъдат подготвени още от ученическата скамейка, да бъдат насочвани към професии, които действително ще доведат до тяхно добро развитие както в България, така и пък до покриване на нужда от работна сила там. Например, заварчиците са един от примерите на професии, които имат недостиг, не са достатъчно хората, които упражняват тази професия и пак се връщаме на това, че когато има професионално обучение точно в тази насока, това ще подпомогне както младите хора, така, разбира се и бизнеса.
Радио Видин: Работници от трети страни решават ли проблема? Ако се наемат, ето в случая говорихме заварчици, се търсят такива кадри от трети страни, биха ли решили проблема или не?
Жасмина Саръиванова: Разбира се, до много голяма степен вносът на работници от трети държави ще подобри състоянието на българския пазар на труда, а това е една много актуална тема в последната година имаше подобрение на законодателството в тази посока. Има необходимост от още промени, разбира се, за да може да бъде ускорен процесът по внос на подобни работници и да бъдат улеснени както работодателите, така и търсещите работа. Разбира се, тук има множество други въпроси- да бъдат с необходимата квалификация, да имат езиковите умения, да работят добре на българския пазар на труда и разбира се, има и други фактори.
Радио Видин: Тези хора, когато са специалисти, когато започнат работа в България, задържат ли се тук в страната и какво би ги накарало да останат по- продължителен период от време в България?
Жасмина Саръиванова: Това, което може да ги накара да останат за по- дълъг период в България, разбира се са добрите условия на труд, това да виждат перспектива за живот и за развитие и на себе си, и на семействата си, а затова и много от работодателите ги насочват и към курсове по български език, за да могат да се вградят по бързо, дават им възможности за квалификация, за повишаване на квалификацията, а това са неща, които ще доведат до по-трайното задържане на тези кадри в България.
Радио Видин: Инвестират ли работодателите в повишаване на квалификацията или в квалификация на персонала си?
Жасмина Саръиванова: Да, доста от работодателите вече са осъзнали необходимостта от предоставяне на подобна допълнителна квалификация на служителите си. Като, разбира се, е важно когато се наемат хора те да имат и предварителната подготовка- да имат необходимото образование, обучение, квалификация, а вече надграждането, разбира се, е една необходимост. Тя трябва да бъде осъзната и от работодателите, и от самите работници и това, че те ще инвестират част от времето си в подобна дейност, която ще разшири техните умения трябва да бъде осъзната като нещо, което ще им донесе бонуси в бъдеще.
Радио Видин: Имате ли информация колко от предприятията ще увеличат персонала си и обратно, колко пък ще са принудени да свият дейността си и съответно да съкратят хора?
Жасмина Саръиванова: За момента подобни данни няма, но пък може би е тук въпросът да си поставим питането какви ще бъдат тези предприятия? Тези, които ще бъдат адаптивни към новите реалности към дигитализацията, към новите изисквания, към конкурентоспособността, те ще бъдат тези, които ще разширяват своите на персонали. Докато тези, които не са адаптивни по толкова категоричен начин, може би те ще бъдат тези, за които ще се изисква повече време да имат възможността да разширят персонала си.
Радио Видин: Да кажем и как фирмите могат да задържат квалифицираната работна ръка? На първо място ли е заплащането или условията на труд?
Жасмина Саръиванова: Разбира се, че заплащането има значение и в последните години заплатите в България се увеличиха. Другото, разбира се и условията на труд- има изисквания, които са за здравословни и безопасни условия на труд, българските работодатели или поне тези, които са членове на Българската стопанска камара, отговарят на тези изисквания както законови, така и отговарящи на изискванията на техните работници, разбира се, всяко усъвършенстване на тези условия ще бъде допълнителен стимул на работниците да се задържат на съответното място. Разбира се, пак отново тук процесът е двустранен и самите работници е добре да имат една корпоративна култура, трудови навици, познаване на законодателството, за да може действително и те да бъдат доволни и работодателите да бъдат доволни от полагания труд и разбира се, крайният потребител- клиентите.
Радио Видин: Казваме, че в строителството ще се търсят най много работници. Колко например ще са необходими и от тази година 2025- а може ли такава прогноза да се направи, колко търсят строителните фирми?
Жасмина Саръиванова: Прогноза е трудно да бъде направена. Анализите по начало се правят от Агенция по заетостта, те разполагат с данните. Така че би било спекулация да се дадат някакви числа.
Радио Видин: А туризмът дали е са сред тези сектори, които ще изпитват недостиг нали? Говори се, че и там се търсят кадри, дори от чужбина са наемани на сезонна заетост през лятото.
Жасмина Саръиванова: Така е, ще продължи търсенето на кадри и в туризма. Това беше един от секторите, който беше доста повлияни от ковид кризата, разбира се, има съвземане, но отново и пред тях ще стои въпроса с търсенето на подобни кадри. Може би това беше един от първите сектори, които се насочиха към търсене на работници от трети държави.
Радио Видин: Защо се получава така? Ние говорим за постоянна безработица в България. Оказва се, че пък ето фирмите нямат работна ръка, ще търсим от 3 страни?
Жасмина Саръиванова: Всъщност нивото на безработицата е рекордно ниско, така че от няколко години насам безработицата не е проблем в нашето общество. По- скоро е действително обърнато вече, проблемът е намирането на кадри.
Радио Видин: Как ще се отрази увеличението на минималната работна заплата на бизнеса?
Жасмина Саръиванова: Ние многократно сме давали нашето становище по отношение на това какъв трябва да бъде механизмът за определяне на минималната работна заплата. Българският бизнес е за това да има ясни и точни правила, ясна и точна формула начин, по който да се определя минималната работна заплата в това. В това е дискусията, а не самото повишаване на минималната работна заплата.