При природни бедствия: тежки бури, наводнения и пожари по телефона предупреждават намиращите се наблизо хора за опасността, като дори я изчисляват в процент и поставят жълт или червен код. Израелска иновация показва точно обратната корелация: мобилните телефони (с вградените си сензори) могат по-рано от метеорологичните станции и постовете на Гражданската отбрана да засекат и предупредят за надвиснала опасност.
По времето на страшния пожар, обхванал Лос Анджелис, в Израел си спомниха за проучване и съставен алгоритъм от група учени от Телавивския университет, за прилагането на което те и до сега се борят с бюрокрацията. Ръководителят на проекта проф. Колин Прайс от катедрата за изследване на Земното кълбо:
"Ранното предупреждение за горски пожари и екстремни метеорологични условия всъщност носим в джобовете си. С мобилните телефони можем да се свържем с познати или със служби за помощ, но те могат да помогнат и за събирането на данни за необичайни явления, подсказващи бъдещи пожари, наводнения, бури и дори земетресения.
Препращането им към изкуствен интелект, който ги обработва и може да даде сигнал - ранно предупреждение за екстремни събития. Множество микросензори, вградени в самия телефон, събират индикации, гарантиращи неговото собствено функциониране: температура, барометрично налягане, влажност, магнитно поле, светлина, звук, местоположение, ускорение, гравитация и др.
Тези данни помагат за навигация или сигнализират когато батерията прегрее, или устройството абсорбира влага – всичко това в реално време. Интелигентното им използване може да предупреди за бъдещ горски пожар, особено след като милиони или дори милиарди точки от данни се събират по света всеки ден от почти винаги носените от хората мобилни телефони.
В малка държава като Израел стационарните метеорологични станции са 80. Има и на Гражданската отбрана, парната служба и др. Те са недостатъчни за ранно предупреждение в отдалечени гористи райони, например. Така възниква големия пожар в планината Кармел в Израел преди десетина години, в чието погасяване взеха участие и елитна група български огнеборци. На следващата година огнена стихия опожари много километри горски площи, но и селища в Португалия. Година по-късно и Македония беше обхваната от пламъци, а след това и в пиринския край в България гората пламна през лятото.
Можеше ли да се предотвратят както тези катаклизми, така и огромните наводнения почти всяка година? Оказва се че всеки носи една хилядна от това предупреждение в джоба си. Около 40 000 души в Израел, Португалия и Македония дадоха съгласието си данните от сензорите на телефоните им да са събират и обработват. При това изцяло се игнорира личността на носителя на телефона, както и маршрута по който се движи. Приема се, че всеки от мобилните телефони предава в дадената минута от там, където се намира. Разбира се има и грешки. При толкова много предаватели от почти едно и също място, се търси усредняване на данните Телефонните непрекъснато предават данни, във фонов режим, но те не се обработват и не се запазват. Жалко. Не отричам, че има компании които събират данни от мобилните телефони, за да ги използват за различни цели, със съгласието на потребителя. Те, обикновено са комерсиални, разказа за БНР проф. Колин Прайс от катедрата за изследване на Земното кълбо.
И още:
"Смятаме, че хората биха се съгласили да предоставяте този огромен източник на данни (към 2024 г. има над 7 милиарда частни телефони по света) може да помогне при прогнозирането на екстремни метеорологични условия и природни бедствия.
Разработихме методология за оценка на риска от горски пожар, базирани единствено на данни от джобните телефони. Резултатите бяха публикувани наскоро в престижно научно списание. Създадохме формула, използвана за прогнозиране на нивата на риск от пожари.
При обработването на данни от метеорологичните станции процентът за грешка е по-голям заради по-малката биг дата. При използване на сензорите от лични телефони е с такава база данни, че може точно да се предвиди пожар или дъжд, но и по-точно да се локализира мястото, където те могат да се случат. При това сборът на данни не ангажира притежателите на мобилни устройства и става без активното им участие .
Има едно "но". Сблъскахме се със закона за опазване на личните данни. Въпреки че изрично подчертаваме, че при събирането на информация не се интересуваме нито от личността, нито от каквито и да е било показатели, свързани с притежателя на мобилния телефон, че игнорираме изцяло разговорите му или преписката с когото и да е било, влизаме в противоречие с този закон и със световната регулация, свързана с него. Наистина , отбелязваме мястото, където този мобилен телефон се намира, но дори апликацията, с която се проверява кога ще пристигне желаното превозно средство или джи пи ес консултанта в колата, безпрепятствено ползват същите данни. Вярваме в обществената значимост на нашето проучване, смята още проф. Колин Прайс.
Още по темата в звуковия файл.
