На 19 януари, през 1879 година, в Ресен, Македония (по онова време - в пределите на Османската империя), е роден един от големите ни родолюбци - Симеон Радев.
Той е революционер, публицист, юрист по образование, дипломат, полиглот, книжовник, историограф - авторът на "Строители на съвременна България", забележителен труд, в който са описани личности и събития от живота на младата тогава българска държава.
Денят е и патронен празник на Гимназията с преподаване на чужди езици в град Перник. Училището е основано през 1991 година и носи името на Симеон Радев от 1992 г.
За него разказва Теменужка Крумова, директор на ГПЧЕ "Симеон Радев" в Перник.
Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 година.
Последните думи, които чува съпругата му – художничката Бистра Винарова, са: "Дадох ли нещо на България?"
Тези думи са изписани и на пиедестала на паметника София.
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев:
В статия на публициста Йосиф Хербст от февруари 1910 г., в която на читателите на в. "Пряпорец" е представен летописът на Симеон Радев "Строителите на съвременна България", Хербст отбелязва, че заради намерението си да представи книгата е чул "закани, градуирани между вечната вражда и непоздравляването", но за него това е "приятен дълг", защото е чел "Строителите на съвременна България" с "голяма наслада". Прогнозира, че книгата ще бъде най-четена "от ония, които най я псуват. Ще четат и ще мълчат, ще мълчат и ще четат...“.
Още по темата слушайте в звуковите файлове.