Книгата започва с пролог, в който писателят говори за хората, времето, смъртта, паметта и живота и така очертава онова, за което ни предстои да четем, а то е препълнени със съвсем истински конкретни истории около 300 страници.
Разбира се, както сам Емил Тонев казва пак там, "ако събереш на едно място достатъчно количество букви и препинателни знаци и ги раздрусаш в житейската си торба, има вероятност да се получат цели думи и изречения, те да се подредят и да се сглобят в цяла история от различни парчета."
Подредени от автора, тези "парчета" следват една житейска траектория. Тя тръгва от Първата световна война и завършва с войната в Украйна. Започва с дядото на водача из тази книга и завършва в епилога отново с дядото. Опорните точки, между които спомените се преплитат с художествената фантазия.
Литературният критик Младен Влашки очертава темите в романа с въпросите, на които писателят отговаря в "Жив": "Какво може да събере в един художествен свят филма "Коса", романа "По пътя", музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб?"
В романа си от 15 глави Емил Тонев е пределно откровен, емоционално приповдигнат, самоироничен, гневен, жив. Заглавието на книгата е съвсем точно. След известна творческа пауза с този роман Емил Тонев го доказва.
