Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция.
С натрупан известен скепсис и ясното съзнание, че промените не биха могли да настъпят бързо, те очакват от новия кабинет на Министерството на културата да спои жиците на неработещите механизми и най-вече да постави големите и малките театри в страната на един кантар – но не като финансиране и формула на управление, а като доверие към необходимостта те да съществуват.
Надеждата им е да има по-устойчиво правителство, което да изгради стабилен процес, а новият министър на културата да стъпи на това, което е ценно и да го продължи, където има лоши практики – да ги парира.
Самият театър е взаимодействие. При едно представление има две страни и консенсус между тях – между тези, които предават енергия, и тези, които я възприемат. Има уговорка, има ситуация на представяне и гледане.
Театралното изкуство несъмнено е мощен инструмент за комуникация и изразяване на човешките емоции, мисли и идеи. То отразява живота във всичките му проявления – от големите исторически събития до най-интимните моменти от индивидуалния свят на човека.
Театърът е мост между миналото и настоящето, между различните култури и цивилизации, всеки етап в историята на човечеството намира отражение в театралните представления.
Въпросът е обаче как тези етапи се отразяват на процесите в самия театър. Предизвикателство ли е да създаваш театър, особено когато вместо за културни политики се говори предимно за скандали, пари и двете взети заедно? Защо се получава така, че театърът ни е коментиран в общественото пространство по-често тъкмо през скандалите и изказването на публично недоволство, отколкото през художествените му търсения и постижения?
Все така актуална ли е към днешна дата темата за театрална реформа? Доколко тя е свързана с финансирането и преструктурирането на културните институти и доколко – със състоянието на театралната инфраструктура; с политиките към човешкия ресурс, рефлексията на художествените факти и публиките; с разпознаването на работещите механизми за поощряване на високо художествено качество; със стратегиите към новите явления в ежедневието на театъра?
Чуйте целия разговор с Маргарита Младенова и Маргарита Мачева в звуковия файл.