На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически загинал за свободата на народа си, но фигура с изключителен размах, модерни идеи и държавническо мислене далеч преди държавата ни да се роди отново.
В тези дни по традиция по площади, тържествени зали и класни стаи се рецитират стиховете на големите ни поети, посветени на този "образ безподобен". Как обаче звучат те в устата на съвременните професионални и непрофесионални изпълнители на стихове.
За това разговаряме в предаването "За думите" с преподавателя по сценична реч проф. Любомир Гърбев. Ако в архивните записи с рецитации на старите актьори правят впечатление патосът и съвършеното владеене на ритъма и произношението на българския език, в съвременните интерпретации нерядко долавяме фалшива приповдигнатост и учудващи акценти, издаващи невникване в смисъла.
Стереотипното мислене, изграждано в процеса на 12-годишното обучение в средното училище, не е ли причината много от младите хора да не успяват да вникнат в идеята, подтекста, дори красотата на поезията. Възможно ли е днес, все по-отдалечени от историята, родила стиховете, да очакваме някой да ги изрече на глас правдиво и искрено. И един допълнителен въпрос обсъждаме – не е ли полезно все пак ученето на стихове в ученическа възраст.
