В студените зимни дни имаме време да се обърнем навътре към себе си, да се успокоим, да се научим да чакаме по-светлите дни, да се убедим, че те скоро ще дойдат и ще посрещнем по-топлите и щастливи слънчеви лъчи.
Тази философия се утвърждава във времето и в нея ни убеждава житейският поглед на изкуството. То умело запечатва проекцията на дните ни и определя перспективата за тях.
Тихо е, вечер е, един топъл чай, замъглени фигури, ясни образи, много и различни цветове на един малък град със стари къщи и хората, които отиват на някъде.
Може да срещнете мъжа с двете кучета и след като всички заспят, да чуете какво говорят другите, съседите, или просто да зърнете две лица.
Играя си с думите от заглавията на картините на Татяна Харизанова, за да потвърдя как изобразителното изкуство може много точно да интерпретира и настоящето и бъдещето и това, което е в нас като усещане и външния свят, който ни заобикаля.
Татяна Харизанова е художник с много самостоятелни изложби зад гърба си, в които е разказала много истории на хора и улици, на предмети и отношения.
Художественият размисъл е оформил нейния стил като ярък и динамичен диалог в отрязък от времето и пространството.
В новото ателие на Татяна Харизанова
"Всяко нещо, което ми харесва, което ме впечатли, искам да го разкажа и да го покажа. Но не разговорите, а рисуването е моят начин на изразяване, сподели за БНР Татяна Харизанова."Обичам да се "закачам" със заглавията на картините си, понякога подсказвам с тях, в други моменти искам зрителят сам да намери това, което съм искала да покажа или той да намери сам за себе си нещо, но мисъл да се появи за него от видяното.
Играта с цветовете - моята работа е, когато застана пред бялото платно, аз имам цялата свобода. Може да изразиш нещо тъжно, нещо весело, можеш да изразиш някакъв цвят, може по-графично да бъде платното, няма нищо ясно предварително, както е при вас, например с подготовката на въпросите, при мен това не съществува... което понякога е трудно.
Защото търсенето тепърва предстои, може да е дълъг процес, но в други случаи, когато нещо съм видяла и на всяка цена трябва да го разкажа в картина, тогава нещата се случват бързо и с размах, разказа още художничката.
"При една картина няма момент, в който човек да каже - ето, тя е готова. Винаги може да хванеш четката и да сложиш една щриха, затова има един процес, в който да знаеш кога да спреш, за да не "развалиш" платното, а дали съм доволна от себе си - има още да уча", каза още Харизанова.
Художничката разказа, че сега е в цветен период, не графичен, иска всички цветове да са върху платното, обича и "по-твърда музика", може би защото е зодия "Скорпион". Тя е динамична личност, която не спира да търси в изкуството и в живота.
Съветва хората, които решават да си закупят картина за дома, да не я съчетават с интериора вътре в него, защото картината трябва да ти харесва, да те вълнува, тя е част от тебе, не от обзавеждането.
И да - трудно се разделя със своите "рожби картини", както самата тя ги нарича, интересува се къде са попаднали, дали новият човек, който я е харесал, е поставил подходящата рамка, защото:
"Картината е част от мен, не труда, а по-скоро разказа, срещата и усещанията, емоцията, които са вложени във всяка творба, защото за мен картината е цял разказ, допълни Харизанова.
И така природа, портрети, абстракции, пейзажи, натюрморти - всичко в добра симбиоза е част от лененото платно и маслени бои върху четката на авторката. С годините тя изучава как лененото платно дърпа маслената боя, а всичко зависи от периодите, през които минава художничката, като при част от картините има прототипи, има картини от снимка, има и фантазиите на самата Харизанова.
А докато рисува нощем, слуша електронни книги, за да има някой, с който да си говори...