Напрежението между Киев и Вашингтон засега е кулминацията след рязката смяна на американската политика към Русия. Москва не пропусна да се възползва от протегнатата ръка и веднага сложи на масата оферта за своите редки и ценни залежи - многократно по-големи от тези в Украйна. Какво ще се случи със залежите в окупираните от войските на Кремъл украински земи, също е неизвестно.
"Късметлия съм, че съм роден в демократична държава" - казва американец, обгърнат със знамето на страната си на протест пред американското посолство в Киев. Напоследък протестите там зачестиха. Вторият мъж в анкетата на англоезична украинска медия допълва, че Тръмп не прави това, което Америка трябва да направи. Проявата е заради решението на Вашингтон да не подкрепи осъждащата третата година от руската пълномащабна война срещу Украйна резолюция на ООН, но това не беше единственият протест пред посолството на Съединените щати в украинската столица - мнозина се събраха срещу сделката за минералните ресурси.
"Украйна има огромен набор от ресурси – над 117 вида полезни изкопаеми – минерали, метали. Над 3000 находища, които се разработват и други 17 000, които не са разработени", обяснява в интервю за "Събота 150"енергийният експерт от организацията "За Земята" Тодор Тодоров.
Според данни на Би Би Си в Украйна има доказани залежи от 19 милиона тона графит - една от петте най-ценни редки суровини, ключова за изработката на батерии за електрически превозни средства. Това е само пример за богатството на природни ресурси.
"Този цинизъм, който внесе Тръмп – с това да изчислява американската помощ с ресурси, които трябва да придобие от Украйна: има една стара максима за проклятието на ресурсите", отбелязва Тодоров. Според него "това е колониалният стил" - някой идва, изравя нещо и оставя след себе си лунен пейзаж. Как да"изчислим" с титан или уран украинците, които загиват всеки ден, коментира Тодор Тодоров.
В очакване на изборите в Съединените щати миналия октомври президентът Зеленски включи природните богатства на Украйна в тогавашния си план за мир с цел да осигури продължаване на американската подкрепа в случай, че Тръмп се върне в Белия дом. След като това стана, Тръмп направи ново раздаване на картите със залог редките метали, като - случайно или не - посочи, че не знае дали в бъдеще те ще бъдат украински или руски. След това представи като гаранция за сигурността на Украйна самото присъствие на американски работници там - теза, която според Тодор Тодоров не отговаря на истината, тъй като с модерните технологии отварянето на стотици хиляди работни места е мит. По находищата ще се работи с много повече машини и много по-малко хора.
Климатологът Ленард де Клерк потвърди в интервю за "Събота 150"богатството на украинските природни ресурси, но отказа да прогнозира цената му и да го съпостави с финансовата помощ, която Вашингтон е осигурил в подкрепа на Киев. За Де Клерк проблемът е много високият въглероден отпечатък на войната.
"Наскоро публикувахме актуалните ни оценки за последните 3 години. От началото на пълномащабната война замърсяването е с 230 милиона тона въглеродни емисии. Само за да придобиете представа - това е равно на произведеното от Австрия, Унгария, Чехия и Словакия взети заедно за една година. Никак не е малко!"
Всеки ден война носи опасност от нова трагедия като тази в Нова Каховка, където огромни площи бяха наводнени заради целенасочена атака срещу язовирната стена. Разливът след потъването на руски танкери в Черно море е друг емблематичен пример, като и ударът по защитния саркофаг в Чернобил и окупацията на най-голямата атомна електроцентрала в Европа.
Природата може да се справи с естествени явления като ураганен вятър или суша, но не и с изкуствено създадени бедствия - отровена и изгорена почва в житницата на Европа. Ако след ракетен удар възникнат пожари и в населени места, и в гористи местности - силите се насочват основно за спасяване на хората и горският масив изгаря, посочва Тодор Тодоров и припомня добре известната природна закономерност - колкото повече растителност има, толкова повече се пречиства въздухът.
Запитан какъв е въглеродният отпечатък от производството на оръжия и употребата им, Ленард де Клерк подчертава:
"Военната техника е много въглеродо-интензивна. Например - изтребител Ф-35 използва огромно количество керосин, когато лети. Същото важи за танковете и за бойните кораби. Доста малко са засега данните за емисиите, които се отделят глобално в следствие на употреба на бойна техника. Според едно изследване става дума за 5,5 на сто от световните емисии. Ако наистина е така, това е повече от търговското корабоплаване и гражданската авиация взети заедно."
Но Европа цели ръст в продукцията на военна техника и това е част от новия курс към по-голяма самостоятелност. В същото време как се съчетава със зелените цели и представения план за чиста индустрия, който трябва да направи европейската икономика и по-силна, и по-конкурентна на Съединените щати и Китай?
"С планираното увеличение на инвестициите в отбрана - особено в Европа - количеството на въглеродните емисии неминуемо ще скочи. А в същото време цивилната промишленост се декарбонизира. Жизненоважно е и отбранителната индустрия да тръгне по този път, защото иначе споменатите 5,5 на сто ще станат 10 и дори 20 процента.
Най-лесният подход е енергийната ефективност - т.е. продукцията на отбранителните комплекси да използва по-малко изкопаеми горива на километър изминато разстояние или на прелетяна миля. Освен това част от решението е и преминаване към възобновяеми авиационни горива. Но дори да се комбинират тези два подхода - военните ще продължат да отделят твърде много въглеродни емисии. Все още сме далеч от декарбонизирането им", отбеляза Де Клерк, който е оптимист, че Европа може да остане лидер в борбата с климатичните промени.
Опазването на природата дава още един много силен мотив за подкрепата на Украйна - колкото по-бързо се достигне до справедлив и траен мир в международно признатите й граници, толкова по-бързо ще започне справянето с екологичната катастрофа там и ще бъде потърсен отговор на следващия труден въпрос - как да намалим замърсяването в световен мащаб, а не само в демократичните страни.
