Атанасов е автор на седемнадесет книги, в които историята, човешката същност и дълбоките философски размишления се срещат, за да изградят една уникална вселена от думи и образи.
Поезията му носи националната награда "В полите на Витоша", а последните му четири книги, завършващи с предстоящата "Приказки от езерото, преди да стане море“, са част от своеобразна творческа линия, която той изгражда през годините.
"Отвъд пътя", "Преди пътя" и "Зелената пътека" формират неговата поетична трилогия, която води към новата му прозаична книга – едно дълго пътуване през времето, през въображението и през търсенето на истини.
Разказваме за думите, които остават, за армията като школа, не само за дисциплина, но и за мисълта, за срещите, които променят творческия път, и за силата на паметта в литературата.
Ще чуете негови стихове, търсим заедно онова "нататък", което се крие зад страниците на неговите книги, и да усетим философията на писането, която той следва – дълбока, търсеща и изпълнена с мъдрост.
"Човек е невъзможно да направи каквото и да е било във вреда на планетата, защото той е тук на тази Земя, за да я направи по-хубава и по-добра...Така че всичко се движи на цикли, всичко това е нормално", допълни Атанасов, който се вълнува и от бъдещото на планетата ни.
А пътят за него е многолик, той го интересува с неговото начало най-вече, но то е само наше начало, иначе всичко е в безкрая, добави писателят.
А новата му книга - "Приказки от езерото, преди да стане море" звучи като порастване и израстване:
"С това заглавие включително насочвам читателя към едно конкретно място, където се случват нещата, но това е белетристика, това са приказки за пораснали хора, които влизат в дълбочината на написаното, а не чакат да видят дали Вълка ще изяде Червената шапчица..., сподели още авторът.
Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом, той избира пътя на офицер и преминава през гарнизоните на Кърджали и Момчилград, но въпреки строгата военна дисциплина, словото остава неговият верен спътник. Завършил Висше народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) в Шумен и „Редакционно-издателска дейност“ в Софийския университет. Той се посвещава не само на литературата, но и на мисията да разпространява знанието и културата в българската армия. Дълги години е редактор и главен редактор във Военното издателство, работил е в списание „Български воин“ и вестник „Българска армия“, а като началник сектор „Културни дейности в армията“ и управител на Централния военен клуб е подпомагал утвърждаването на културния живот в тази институция.
Още по темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Георги Атанасов в "Нощен Хоризонт".