Това мнение изрази в интервю за БНР Явор Сидеров - историк, преводач и журналист.
"Той трябва да избере един от тези два пътя. Или ще остане в ръцете на избирателите и те ще решат неговото политическо бъдеще, тоест повече или по-малко ще играе по правилата на парламентарната демокрация, или трябва да поеме твърдо, открито, ако щете безсрамно, курс към мек авторитаризъм и да го налага в България по начини, по които никой не е посмявал досега да го направи. Иван Костов имаше авторитарни забежки, Бойко Борисов имаше, но нито единият, нито другият не прекрачиха тази граница. Дали Делян Пеевски ще я прекрачи или не, предстои да видим, но при всички случаи това няма да остане неоспорвано."
Пеевски притежава властови лостове върху няколко критично важни сектора за влияние върху политическата власт, но не притежава българските граждани, заяви Сидеров.
"Делян Пеевски има властови лостове, натрупани, извоювани през годините върху няколко ключови сфери – медийната, съдебната система: по-конкретно прокуратурата, третата е политическата – хронологически най-новата. Ето го в парламента, с един сериозен вот и с непрекъснати заявки, че в крайна сметка ще овладее държавата."
В прочита си на политическите трусове в парламента след решението на Конституционния съд, влизането на "Величие" и разпадането на МЕЧ Явор Сидеров допусна, че това, на което сме свидетели, би могло да е резултат от по-дългосрочна стратегия за клатене на мнозинството и правителството, но би могло и да е функция и на тежко дестабилизираната ни парламентарна система, излязла от двегодишна будна кома, която не може да намери твърда почва под краката си.
Тази парламентарна система, този начин на работа дискредитират абсолютно безусловно парламентарната и партийната политика. Немалка част от политическите сили са там, за да дестабилизирират системата, а не да я укрепват. И малкото натрупан капитал след излизането от периода на служебните правителства, бива разпилян, смята той.
"Това неминуемо ще се отрази на и без това катастрофалната избирателна активност. (…) Ерозията, непрекъснатото блъскане по системата я обезсилва в крайна сметка."
"Ако българската държава иска да работи добре, това е въпрос на вътрешна подредба, на вътрешен консенсус. България географски е на Балканите и в Европа. Поне досега имаше, в продължение на 45 години 2 глобални хегемона, след това – 30 години един. Това не можеше да подмине България и не я подмина. Това, което в момента прозира под целия привиден хаос, е многополюсност. Българският интерес следва да бъде на Европа, на ЕС. Този интерес е в процес на паническо предефиниране. България е и продължава да бъде съюзник на САЩ, но при новите условия основният фокус на България по отношение на нейната сигурност, икономика и държавно устройство следва да бъде дефиниран в рамките на Европа и ЕС", изрази мнение Явор Сидеров.
Според него степента на несигурност в международните отношения е толкова голяма, че големите играчи вече са предпазливи в категоричното си говорене в полза на една или друга политическа система, затова по думите му в ЕС си дават сметка, че в момента "да отидеш и да размахваш пръст на Ердоган и Вучич е контрапродуктивно".Турция е отчетливо разделена на две – на републиканска, кемалистка, прозападна част и на "ердогановата част", като и двете части са "в някакъв вид мъртва хватка". Става въпрос за страна, в която "две равни по сила половини, вплетени в политическа схватка, ще решават съдбата на политическата система оттук нататък". Това обаче няма да се случи под натиск отвън, а благодарение на силите на самите турци вътре в страната, направи анализ на събитията в Турция Сидеров.
В много по-голяма степен в Сърбия има намеса отвън, отколкото в Турция, отбеляза той.
"Вучич е далеч от победен. Той не е извъден от играта по никакъв начин. На протеста там не забелязах нито едно европейско, нито едно руско, нито едно американско знаме. Не знам какво значи, но на мен ми говори едно – този протест не може да бъде наречен цветна революция в ничия полза. Това е протест отчасти поколенчески, отчасти протест очевидно и видимо срещу корупцията, срещу всички носители на корупцията в сръбското общество. Мишената на тези протести беше корупцията. Интересното е, че това се случва от патриотични позиции, а не от привнесени отвън идеологии."
Явор Сидеров нарече "най-тревожното нещо от времето на косовската криза насам" създаването на регионални съюзи:
"Хърватско-албанско-косовски съюз може да има само един враг – Сърбия. Сръбско-унгарски съюз, насочен срещу хърватско-албанско-косовски съюз означава, че минимум две страни членки на ЕС се озовават в противостоящи си военни съюзи."
България не дава никакви политически знаци Западните Балкани да са приоритет за нея. Единственото, което се чува, са "скандалите в нашия килер" – между нас и РСМ, отчита той.
"Процесите в Западните Балкани са на политическо разложение. Босна и Херцеговина е изключително уязвима. Действията на Милорад Додик там са в полза на разбиването на Босна и Херцеговина и на еманципацията на Република Сръбска и потенциалното ѝ вливане в Сърбия. Тази гореща точка, косовската гореща точка, потенциалните напрежения в Северна Македония съставляват ос, на която от едната страна вече се формират отбранителни съюзи, в противоречие с всякакви принципи на ЕС и НАТО. От другата страна на тази ос сме ние, които не даваме никакви признаци, че това ни засяга."
Отказът на България да участва в съюзи извън тези, в които членува, е правилната позиция, подчерта Сидеров. Това обаче според него не означава да не сме активни в региона.
Страната ни трябва да изпрати експерти за пълно разследване за причините за смъртта на Марин Маринов, извършителите и да иска компенсация за неговата смърт, коментира в предаването "Политически НЕкоректно" Явор Сидеров.
Няма нужда нотката да е критична или безкритична. Нотката е безстрастна – това е убит български гражданин и трябва да се стигне до причините за смъртта му и до извършителя. Няма никакво значение кой е извършителят, категоричен е той.
"Абсолютният приоритет е, че това е български гражданин, чиито права трябва да бъдат защитени."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
