- Маестро Паликаров, предстои Ви концерт "Виенски класици" заедно със Симфоничния оркестър на Сант Кугат. С какви очаквания идвате?
- Пристигам с най-приятни очаквания. Това не е първата ми визита в този град и среща с този оркестър. Преди осем години направихме два концерта - един в Сант Кугат дел Вайес и втори в още един град наблизо. Тогава се получи много добро сработване между мен и оркестъра и прекрасен художествен резултат. Така че сега идвам на място, което познавам и от което съм си тръгнал с много хубави спомени. Вярвам, че сега ще ги обогатя.
- Как се стигна до избора на произведенията, които да бъдат представени пред местната публика?
- Когато бях поканен, обсъдих с маестро Салвадор Бротонс, който е художествен ръководител на оркестъра, варианти за програма. Той ми сподели какво е планирано в рамките на сезона и каза, че има нужда от концерт, който да бъде чиста виенска класика. Между другото, за оркестъра виенската класика е много полезна. Винаги когато се свирят тежки романтични и съвременни произведения, е хубаво да има едно своеобразно изчистване с виенските класици. Не че те се свирят лесно. Напротив - те търсят друг вид кристалност и подреденост, друг вид драматургия и звукоизвличане, които са много полезни за един оркестър. И така той ми предложи да направя една програма само с виенски класици и аз се съгласих. И понеже си спомних, че в първия концерт свирихме прекрасно увертюрата "Егмонт" от Лудвиг ван Бетовен, сега реших да бъде "Кориолан" – другата негова, може би най-известна увертюра.
Маестро Бротонс предложи концерта за тромпет от Йозеф Хайдн с местен солист, който е на прекрасно ниво и вярвам, че ще се справи чудесно на концерта. В крайна сметка реших като има Бетовен и Хайдн, да сложим и Моцарт и то с неговата последна 41 симфония, която е венец на неговото симфонично творчество. Ненапразно е кръстена "Юпитер" - на главния римски бог, а не на планетата, защото е направо божествена симфония.
- Казвате, че в кариерата си сте срещал оркестри, с които усещате химия още от първите минути, и други, по - резервирани, с които е нужно време за пълноценно сработване.
От коя страна на медала е Симфоничният оркестър на Сант Кугат?
- С оркестъра се сработихме прекрасно. Те са позитивно настроени хора с топли сърца и с голяма любов към музиката. Ако говорим за първите ми срещи с каталунци въобще, това беше още в Музикалната академия, когато имахме студенти от Каталония – певци, с които правихме спектакли в далечната 1994 година. И затова познавам хората тук, тяхната добронамереност и лекотата, с която се общува с тях. И още на първата репетиция тази седмица усетих много силно топлината и позитивизма на колегите. Те са от правилната страна на медала, ако има такава.
- Обсъждали ли сте възможности за по-задълбочено сътрудничество между Симфоничния оркестър на Сант Кугат и български музиканти, солисти и диригенти?
- Музиката е универсален език и в този смисъл срещите и контактите се осъществяват много лесно. Трябва да кажа, че първоначалния ми контакт със Симфоничния оркестър на Сант Кугат беше осъществен от един български музикант – фаготист, който свиреше в оркестъра преди 8 години – Васил Николов. Общуването между музиканти от двете страни е факт и до момента. Надявам се, разбира се, това да се разшири в бъдеще.
Много испански музиканти в момента търсят работни места в България, а пък българските оркестри са повече от щастливи да ги приемат. В България имаше един период от може би повече от две десетилетия, в който музиката слезе на дъното на социалната стълбица по отношение на заплащане, пък и по отношение на значение за част от хората, което е много лоша характеристика за тях. Това отказа част от младите ни таланти да продължат пътя си в това поприще, който е много труден и започва от най-ранна детска възраст. Ако едно дете се посвети на музиката, на 18 години то вече има повече от 10-11 години трудов стаж зад гърба си, или най-малкото обучение.
В този ред на мисли, ние изпуснахме възможността да попълваме нашите оркестри с български музиканти. Те намаляха много, част от тях потърсиха препитание в чужбина заради по-добрите условия на труд и заплащане. Но пък сега в момента в България има вълна от италиански и най-вече испански музиканти, които попълват на много качествено ниво нашите оркестри. На някои от тях им харесва при нас и остават дори повече от година, две-три, което е прекрасно. Ще дам пример с оркестъра на Държавна опера-Пловдив, където аз съм главен диригент от началото на сезона. Там има цяла испанска група, вече добре сформирана, някои от музикантите са с половинките си и смятат да останат, поне така говорят, за малко по-дълго време. А това е прекрасно за един оркестър, защото текучеството не е добро. Ако идват хора, които след една година си тръгват, а на тяхно място идват други, те не се сработват. В един оркестър сработването и колективното усилие е много важно.
- Вероятно имате редица случаи на отзиви от българи в чужбина при ваши гастроли зад граница. Разкажете ни за тези, които са оставили най-силни впечатления?
- Честно казано, това е много приятно усещане. Един гостуващ диригент има само няколко дни, за да се сработи с оркестъра. И е много важно комуникацията да бъде ясна и въздействаща, за да може резултатът да е видим за публиката. Един от най-приятните моменти е този, в който диригентът на края на концерта се покланя и обикновено вдига оркестъра на крака. Единственият път, в който оркестъра проявява неподчинение и не става, това е за да остане седнал и да тропа с крака и да ръкопляска на диригента. Това е усещане, което не се забравя. И именно в Сант Кугат и като цяло в по-топлите страни като Испания и Италия съм преживявал такива моменти.
- Преди по-малко от месец поставихте "Фалстаф" на Джузепе Верди в Софийската опера с огромен успех. След това бяхте във Варна за "Петите симфонии", сега сте в Испания. Как "превключвате" между толкова различни места, музиканти и изпълнения?
- Това е част от професията. Ако искаме да сме още по-точни, между Варна и Сант Кугат бях за два дни в Пловдив и дирижирах операта "Кармен" там. Това беше буквално в съботата преди да пътувам.
Вижте, нито една моя изява не съм си позволил да не бъде на съответното ниво. Всичко е много точно изчислено, със съответния брой репетиции, със съответната подготовка, включително моята лична предварителна, която ми коства цялото ми възможно свободно време. Но така или иначе за 30 години на диригентския пулт аз съм натрупал в главата си огромен репертоар и произведения, които съм дирижирал повече от веднъж. Затова винаги когато приемам ангажименти близки един до друг, аз съм сигурен, че ще отида абсолютно подготвен, с готова концепция в главата си за всяка следваща изява.
За да бъде любопитно на слушателите, трябва да кажа, че рекордът ми е в един ден да дирижирам четири различни оркестъра. Случи се в София, където денят започна с оркестъра на Музикалния театър, там имахме репетиция на мюзикъла "Малката кибритопродавачка" на Румен Бояджиев-младши. После дирижирах Студентския оркестър на академията, който ръководех по това време, после дирижирах Симфоничния оркестър на БНР за концерт по случай 85-годишнината на радиото. Денят ми завърши със спектакъла "Спящата красавица" в Софийска опера и балет. И това е възможно, казвам го като куриоз, но държа да кажа, че и на четирите места бях абсолютно адекватен. Всеки си познава силите, лично аз не съм се надскачал и не смятам да го направя. Човек трябва да бъде 100% адекватен, активен и реактивен, което при нас е много важно. И ако здравето и менталното и физическото позволяват, дай Боже на всеки да може да го прави.
- Какво Ви предстои в професионален план от гледна точка на концертна дейност в следващите месеци?
- Веднага след като приключа с концерта в Сант Кугат, заминавам за Италия. Там със Симфоничния оркестър на Абруцо имам много интересна програма, включваща двама руски композитори – Втория цигулков концерт на Сергей Прокофиев със солист Стефан Миленкович, известния цигулар, и Девета симфония на Шостакович. Оттам трябва да отида в Полша, където дирижирам Реквием на Верди заради католическия Великден, който идва една седмица преди нашия. След това се връщам във Варна и ще направя за нашия Великден "Немски реквием" на Брамс. Това е до 17 април, по-нататък да сме живи и здрави, има и още.
