След системата за ранно предупреждение и оповестяване, когато властите кажат какво се е случило, следват препоръки и от местната власт, и от държавата какво трябва да се прави.
Това обясни пред БНР Красимир Димитров, дирекция "Аварийна помощ и превенция" към Столична община.
По думите му на сайтовете на общините би трябвало да бъдат поместени информации за определените места за евакуация, за да могат гражданите да се осведомят за тях.
"За различните видове бедствия има различни места. Колективното средство за защита се използва за евакуация при военни действия или при химическа или биологична авария или инцидент. Вратите се затварят херметически".
Той посочи, че колективното средство за защита, популярно наричано бункер или бомбоубежище, в столичния квартал "Гео Милев" се стопанисва от Пожарната в добро състояние, било е учебен център, но има други, които не са в добро състояние и не се инвестира в това.
"В програмата на Столична община правим колективните средства за защита, които са отговорност на Общината, те са около 110. Това са под училища - в момента имаме в Обеля, в район Искър - убежища, където можем да свалим децата и да не се притесняваме за нищо. Колективно средство за защита има и на полигона за обучение на деца в Панчарево, където сме го направили с детски стаи, като в един дом, за да може децата, когато влязат в него при нужда, да преодолеят този стрес", уточни той и добави, че от дирекция "Аварийна помощ и превенция" поддържат наличните бомбоубежища, но не е чул да се строят нови в столицата.
Димитров посочи, че в София метрото е определено да бъде използвано като зона, в която хората да влязат за укритие, като се използват самите вагони и подземните станции:
"Има още какво да се желае по отношение на херметическото затваряне на вратите, от които се влиза в метростанциите".
Според Красимир Димитров на национално ниво трябва да има обучение по гражданска защита.
В София има 110 колективни средства за защита, в които гражданите на населеното място могат да се скрият при извънредни обстоятелства. 700 са те в цяла България.
Гл. инспектор Костадин Хаджидиманов от Националната пожарна обясни, че колективните средства за защита се делят на два вида - скривалища и противорадиационни укрития:
"Скривалищата предоставят по-висок клас защита и има оборудване, което ще пречисти въздуха в него. Приоритет е да ни предостави защита и комфорт, доколкото е възможно. Дълбоко под земята е, има врата със самозаключващи се механизми. В голяма част от жилищните блокове мазетата са изпълнени при изграждането им като противорадиационни укрития, предоставящи по-нисък клас на защита".
Той обясни, че поне два пъти в годината се осъществява контрол в колективните средства за защита от служители на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН).
"Това не са единствените възможности за укриване в извънредни ситуации - подлези, метро, гаражи и подземни паркинги са алтернатива. Те осигуряват някаква степен на защита, но не такава, каквато ни осигуряват специализираните обекти за колективна защита", обясни гл. инспектор Хаджидиманов и уточни, че ГДПБЗН е публикувала информация за т.нар. раница за бедствие с указания какво е необходимо да си приготвим при извънредна ситуация.
В предаването "Нещо повече" инструкторът по оцеляване и първа помощ Любомир Марчев коментира, че в България битува схващането, че не трябва да се дърпа дяволът за опашката, което е голям проблем, който пречи на превенцията от бедствия и подготовката за кризисни ситуации:
"Превенцията е най-важна! Трябва да имаме някаква идея как да действаме. Има едно правило в целия свят: 33% знания, 33% умения, 33% здрава психика и 1% късмет".
Марчев подчерта важността на т.нар. 72-часова раница, която е препоръчвана от години, а скоро и Европейската комисия даде съвет на гражданите на ЕС да имат подготвена такава раница с неща от първа необходимост.
Интервютата на Лъчезар Вълев с Красимир Димитров и Любомир Марчев и интервю на Добромир Видев с гл. инспектор Костадин Хаджидиманов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковите файлове.
