Днес (9 април) от 18:30 часа в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Преводач на месеца" ще гостува Рада Шарланджиева. Освен с преводаческа дейност, тя се занимава и с журналистика, есеистика и критика. По време на срещата с читатели нейния творчески облик ще представят проф. Михаил Неделчев, проф. Албена Бакрачева и доц. Йордан Ефтимов.
"Всички книги, които съм превела, са мой личен избор – книги, които са ме предизвикали с нещо", заявява Шарланджиева в интервю за "Артефир".
"Много е важно за мен, мисля и за всички мои колеги, да ни оценяват колегите литератори. Това дава криле, ориентира те къде стоиш", казва Шарланджиева. Тя споделя, че най-големи литературни предизвикателства за нея са били преводите на романите "Докато лежах и умирах" от Уилям Фокнър и "Капка испанска кръв" от Милош Църнянски.
"Преводът е не само да предадеш думите в подходящите изречения, а да предадеш една култура със средствата на друга култура. Една блестящо построена сграда мисловно да я деконструираш и да препостроиш с други тухли, с друга езикова система. Трябва да запазиш гласа на текста, плътността на текста, температурата на текста и всичко това да се вписва в културния код на твоя роден език. Съвършено майсторство никъде няма – нито в оригиналното произведение, нито в превода", казва Шарланджиева и цитира Фокнър, според когото никой не е успял да постигне собствената си мечта за съвършенство.
Шарланджиева вярва, че преводаческата традиция е една от причините за богатството на българския език. Големите европейски езици и литератури започват своето развитие от преводите на светите книги, изтъква преводачът.
"Когато опитваш да предадеш на родния си език нещо, което е непознато, ти леко разпъваш границите му. Разбира се, писателят и поетът са тези, които ваят езика, но преводачите са тези, които цялото знание и художество на човечеството предават на роден език. Няма развит език, който да не е усвоил знанията и художеството на човечеството. Българският език за мен е един от големите езици", заявява Шарланджиева.
"Да преведеш един човек означава да влезеш в главата му. Човекът се материализира в текста. При това интензивно живеене с автора, в неговите мисли, рефлекси, започваш да контактуваш с него", казва още гостът.
С кого разговаря един преводач насън – чуйте в звуковия файл:
