Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Безопасна ли е ядрената енергетика и какви са иновациите в сектора? Темата беше обсъдена наскоро на конференция в столицата, на която се събраха водещи компании в европейската индустрия.
"Компанията, която представлявам, е част от групата EDF, от Framatome. Присъстваме в България и се занимаваме с реакторите. Понякога го наричаме "конвенционален остров", което всъщност е турбината, която създава топлина и я превръща в електрическа енергия. Продуктите, които предлагаме, варират от турбина, генератор или двете съоръжения заедно до допълнителни иновативни решения. Разбира се, всичко зависи от клиента", казва Оливие льо Галудек, инженер в Arabelle Solution, част от групата на "Фраматом".
"В Европа наблюдаваме трансформация на обществото. Обърнете внимание - когато се разхождате по улиците, ще видите все повече електрически автомобили и все по-малко автомобили с изкопаеми горива. Това е симптоматично. Не просто индустрията се електрифицира, цялото общество го прави. Това означава, че ще има по-високо потребление в Европа. Обикновено говорим за увеличение от 30 до 40% до 2050 г., което не е никак малко.
Когато казвам "увеличение", нямам предвид само отделни държави като България или Франция. Говоря за цял Европа. Ще имаме нужда от повече електричество. Имам предвид тежките индустрии и ще дам пример със стоманодобива, която е традиционна и много важна индустрия, базирана е на въгледобива. Виждаме различни проекти за намаляване на въгледобива, включително и с водород, но все още не сме напълно готови за тази стъпка. Това означава, е че имаме нужда от голям ръст в производството на електроенергия", коментира френският експерт пред БНР.
В световен мащаб очакваме ръст на търсенето на ядрена енергия между 10–12% или приблизителни стойности, със сигурност не 100%, подчертава Оливие льо Галудек. По думите му, отчита се и ръст и в търсенето в обслужване, което е друга част от техния бизнес.
"Дори да си представим в световен мащаб 10 до 12% ядрени енергийни мощности в едно портфолио с диверсификацията в производство на електроенергия, това все още означава, че трябва да заменим старите централи. Има доста в Европа, всъщност навсякъде. Ние правим именно това – удължаваме живота на реакторите чрез модернизация или ги заменяме. Вече има такива с експлоатация, удължена до 60 години. В някои държави искат удължаването да е 80 години. Както и да е, в някакъв момент ще има ограничение, но само за да заменим съществуващите ядрени блокове, това вече е огромна по мащаб работа."
Как ядрената енергия се вписва в зелените планове на Европа?
"Отново ще се върна към примера с електромобилите. Всички виждаме, че те са все повече по пътищата. Това е чудесно, но зареждането на батериите им трябва да дойде от някъде. Как ще набавим необходимите мегавати? Вярваме в декарбонизацията и намаляването на въглеродните емисии и това се случи – преминахме от въглища към комбинирани газови цикли, което е стъпка напред. Производството на горива в този спектър обаче все още генерира много въглеродни емисии. При ядрените централи – след производството им, въглеродните емисии са нулеви.
В ядрения цикъл няма горене. Няма производство на въглеродни емисии. Имаме единствено охладителните кули, които изхвърлят в атмосферата водната пара, за да охладят централата. Когато прилагаме конвенцията за изчисляване на въглеродните емисии за целия цикъл, трябва да погледнем към бетона. Производството му генерира въглеродни емисии", отбелязва Льо Галудек.
Как митата, наложени от Доналд Тръмп, ще се отразят в индустрията, в която той работи?
"Стоманата е важна в нашата индустрия. Алуминият се използва по-малко. Митата бяха неочаквани. Уверен съм в способността на индустрията да се адаптира. Купуваме ли много стомана от Съединените щати? Не мисля. Повечето от нашите клиенти в момента просто не са в Съединените щати. Така че разбирам, че някои компании в европейската индустрия ще бъдат незабавно засегнати. Ние обаче не сме на първа линия.
Циклите на производството ни са по-дълги, което ни дава време да реагираме, да се настроим. Когато работим някъде – било заради здравия разум и бизнес логиката, било заради настояване на конкретния клиент, ние се обръщаме към местни доставчици. Така веригите на доставки не представляват проблем."
Трагедията в Чернобил и аварията във Фукушима връщат страховете. Производството на ядрена енергия днес по-безопасно ли е от преди?
"Първо, това е много важен въпрос. В компанията всеки път, когато има комуникация от мениджъра, изпълнителния директор, директора на екипа или който и да е, тя започва с напомняне на правилата за безопасност. И тук не говоря само за ядрената безопасност. Настояваме всички да спазват правилата – на строителната площадка, в командната зала. Приканваме всички да мислят за работата си първо през призмата на сигурността на техния собствен живот.
Мога да ви кажа, че когато започнах работа в конструктивната част преди 30-35 години, все още не беше така. Работниците се разхождаха без каски и казваха "голяма работа". Отиваха и започваха да работят просто ей така – без да има напомняне за реакция при криза, без да има наблизо контакт на кого да се обадят, кой е номерът му, къде да отидат. Има списък с насоки, които сега са навсякъде в централите, но тогава не бяха. Можем да го обсъждаме с часове. Научихме урока си. Това беше преди 30 години и тогава, спомням си за един разговор, когато ми казваха, че на строителна площадка след три години ще има няколко ранени и може би няколко загинали и това не може да бъде избегнато. Напротив – може. Полагаме много усилия да избегнем всякакви инциденти – целта ни е нула и се доближаваме до нея. Надявам се един ден да го направим.
По отношение на Чернобил – има много големи разлики в дизайна, който и ние, и конкурентните ни компании, изработваме спрямо Чернобил. Реакторът там е от вида RMBK. Той е поставен в нещо като обикновено индустриално помещение. Между другото, има няколко в Източна Европа и вие никога не сте чували за имената им. Някои от тях вече са изведени от експлоатация. Начинът, по който те са направени, е извън логиката на нашия промишлен дизайн.
Ще дам пример с Франция и съседните страни. Там има компании, които са силно повлияни от нас. Изкушаваме ме да вляза в инженерната материя. Като цяло в нашата съвременна индустрия целият ядрен материал обикновено са ограничава до 1 метър бетон, способен да устои на налягане, което се натрупва. Така че дори в случай на драматичен инцидент, а ние полагаме много усилия да го избегнем, но дори и да стигнем до тази крайност, няма да изстреляме тонове радиация в атмосферата. Дизайнът на централите е направен така, че да се избегне подобна трагедия.
Споменахме Чернобил. Има много други реактори от същия вид и за щастие нищо лошо на се е случило там. Инцидентът е много добре документиран. Има много обучения, включително и на операторите в централите. След инцидента във Фукушима също имаше промяна на дизайна в ядрените централи, защото видяхме последствия, които не бяха очаквани", подчертава Оливие льо Галудек.
Проблемът с Фукушима беше, че те бяха изолирани от електропреносната мрежа, което е неочаквано. Имаше вълна, която беше много силна и заводът не успя да я поеме. Никой не би допуснал подобен развой, няма никаква логика. Но – след като бяха откъснати от мрежата, много бързо загубиха много от спомагателните мощности и не можаха да осигурят охлаждането на реакторите.
Накратко, дори и да спрете реактора, всъщност той не е напълно спрян. Все още обикновено генерира около 5% от номиналната топлина, а когато говориш за номинална температури при хиляди мегавати, 5% е много висока, започва да се топи металът. След Фукушима много централи получиха инструкции да изградят много защитени, много подсилени с аварийни дизелови генератори.
Вече са построени достатъчно от тях във Франция. Те са защитени с болтове, много подобни на защитната обвивка на реактора, така че са в състояние да издържат на много силна вълна, според нас. Те са удобно монтирани за бърза реакция и са способни да генерират в продължение на дни мегаватите, необходими за поддържане на работата на отоплителната помпа според реакцията на реактора. В дизайна на най-новите реактори отиваме дори малко по-далеч, защото дори в случай на катастрофална повреда (това, което аз наричам катастрофална повреда, е когато се стигне до проблем в охлаждането и работният процес е силно нарушен), в дизайна на реакторите имаме още един елемент в краен случай, който позволява да се генерира достатъчно електричество. По този начин те биха останали затворени, филтрирането и охлаждането ще продължат да бъдат организирани дори след такова катастрофално събитие."
Почти в началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна видяхме още един риск – окупацията на Запорожката централа, която е най-голямата в Европа. Необходим ли е (или може би вече го има) допълнителен протокол за ядрените централи в Европа, ако бъдат окупирани?
"Разбирам въпроса. Моля да приемете отговора ми като напълно експертен, защото не съм в позиция да коментирам новините. От строго на техническа гледна точка, първо, смятам, че не е в ничий интерес да се създава ядрена катастрофа нарочно. Когато започне радиоактивното излъчване, няма дискриминация. Независимо дали сте от едната страна, една или друга националност, разпространението ще бъде за всички. Не мисля, че е в интерес на всички да се инициира нещо подобно.
И все пак - когато една централа бъде превзета по този начин, във всички контролни зали имате големи червени бутони. Наричаме ги гъби. Огромен бутон с голяма червена тапа, който е изключително лесно да бъде натиснат. Обикновено на него пише "Аварийно изключване". Той може да е от страната на турбината, може да е от страната на реактора. При събития, които със сигурност не са предвидени в експлоатацията и поддръжката на централата, операторите винаги имат възможност да натиснат този бутон. Не изключвам те да постъпят така. Всъщност си спомням за неядрени мощности, преди години работех и с газ, и въглища - по време на пускането в експлоатация, не е необичайно да видим ситуация, която ако процесът не върви по план, някой реши да натисне този бутон, докато не разберем какво се случва. В оперативна фаза това се случва много по-рядко."
