Пролетта и празничните дни ни пренасят в свещения храм на вярата и храма на Мелпомена, където изкуството оживява чрез нас. В театъра търсим пътеводни знаци за по-добро разбиране на себе си и на времето, в което живеем. С осъзнаването, че съвременното общество пренебрегва индивидуалните проблеми, ние, вдъхновени от стремежа към самоидентификация, се опитваме да диагностицираме болестта на нашето време – от какво боледува и какво му трябва за своето изцеление?
Явор Гърдев – смел и талантлив режисьор – предлага отговори, като не само творчески интерпретира въпросите на сцената, но и в диалог с класическите текстове и съвременната история създава дълбок анализ, на който могат да завидят дори опитните социолози. Днес даваме думата на Гърдев не само като режисьор, а като съвременен философ и критик на настоящето.
В основата на войните по света стоят не само икономически интереси, но и културни конфликти, свързани с ценностите в ежедневието. Днес ние виждаме как "културните войни" стават реални, смята режисьорът. Той интерпретира произхода на тези конфликти в една от последните си постановки, базирана на текст на Шекспир от 16-ти век. "Много сходни са проблемите, които вълнуват Шекспир във "Венецианския търговец" – казва Явор Гърдев, подчертавайки цивилизационния им аспект:
"Аз главно се занимавам с културните войни, с това, дали може в едно общество да бъдат събрани такива сегменти, които имат големи културни разлики помежду си и това общество да функционира добре. В този смисъл трябва ни картина на мултикултурно общество, като венецианското навремето, което обаче има режим на допускане до определени зони.В съвременния контекст културните войни представляват тежък проблем – дори по-тежък от социалните неравенства. И източникът на напрежение не е толкова икономическият аспект, колкото културните различия, които подкопават стабилността и водят до концентрация на власт. Усещането, че независимо от това, че всичко върви показно като демокрация, все пак има центрове на властта, които са зад тази привидна ситуация и те реално определят какво ще се случва. Оттук идва интуицията на хората в България винаги да се интересуват кой е шефът, за да знаят към кого да отправят молби, или да се договарят.Тази антидемократична интуиция, че властта трябва да бъде насочена към една силна персона, намира отражение и в творчеството на Шекспир, който във венецианското общество през XVI век демонстрира подобен механизъм."
Според режисьора българското общество има склонност да търси силната, авторитарната фигура зад видимите аспекти на реалността, вместо да се доверява на равнопоставеността между хората. Тази интуиция трябва да бъде преодоляна, защото истинската демокрация се гради върху взаимното признаване на равенството. "Ние сега на конституционно ниво я признаваме, но вътрешно не се чувстваме равнопоставени" – казва Гърдев и продължава:
"Всеки има своите трудности в живота, всеки стига до определено ниво на разсъждения за обществото, в което живее и театърът има своята публика. В България не може да се оплачем от липса на публиката, дори в сравнение с други страни. Театърът е дискусионно изкуство, то се опитва да осъществи една двустранна комуникация. Затова и "Венецианският търговец" е представление, което задава въпроси и се опитва да разясни ситуацията и нейните обстоятелства, така че всеки да да направи своите изводи, а не да се упражнява идеологическо влияние от сцената."
"В момента България е разделена на много общества и това е видимо дори в социалните мрежи, които стимулират това фрагментиране" – разсъждава режисьорът.
"В този смисъл е крайно време да се намери общ път, в който ние можем да споделяме като обща ценност нашето съвместно съществуване. Това е големият проблем – изграждането на общи ценности в едно фрагментирано общество."
Явор Гърдев е възпитаник на Класическата гимназия в София, формирала мирогледа на много ярки личности в българското обществено пространство. Заради този специален досег до родното образование, той гледа критично към намерението за въвеждане на нов учебен предмет, свързан с темата за добродетелите и религиите в училище:
"Тук ключово е ограмотяването за правните и за моралните норми, за да могат децата да станат добри граждани и това е целта, която трябва да се преследва. Много е важно тези две зони – морал и право, да бъдат сближавани. Относно това, какъв предмет трябва да се въведе в тази сфера, това изисква много високо ниво на компетентност от образователните органи, за да не се получи накрая резултат, който ще бъде недопустим за едната половина от обществото ни."
Явор Гърдев припомня, че оптимистичното начало е важно за всеки от нас, защото "в противен случай стигаме до ситуация, в която само преповтаряме лайтмотива на отчаянието и вкарваме и другите в него".
