През 1984 г., в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, се организира първата българска експедиция към най-високия връх на планетата – Еверест. Осемнайсет алпинисти се готвят да щурмуват върха по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен като "жестокия път".
Изключителното усилие е съпътствано от героични дела и взаимна помощ, но и от фатални грешки и кризи в отношенията между алпинистите, които остават скрити повече от четири десетилетия. Поне до днес. Непубликувани досега записи от радиовръзките и откровените разкази на главните участници в събитията разкриват всички тайни на този велик български момент в документалния филм "Жестокият път", който вече е по кината.
Защо Христо Проданов нарушава плановете на експедицията и изпреварва всички в щурма към върха? Коя е фаталната грешка, заради която губи живота си?
Какво спасява Иван Вълчев и Методи Савов в нощта на 9 май – единствените хора, нощували под открито небе на 8700 м – без палатка и без кислород?
Как Николай Петков и Кирил Досков достигат Еверест за време, смятано за невъзможно? И защо се налага да го изкачат два пъти?
Посрещнати у дома като герои, 40 години по-късно, ветераните от Еверест ’84 разказват в откровени интервюта онова, което остава скрито зад раните и стъпките им, останали там, където поглеждаш в очите "Майката на Боговете".
Какво свърза хората там, на високото? Какво води до кризата между алпинистите?
"Ако не отидеш докрай – не правиш нищо. Ако отидеш докрай – умираш."
Филмът отбелязва 40-годишнината от първото българско изкачване, а с това и факта, че 40 години по-късно българите остават последните изкачили върха по най-тежкия и смъртоносен маршрут. Режисьорът на "Жестокият път" Деян Барбарев разказва повече в "Артефир".
Снимки и трейлър – "Жестокият път"
