За книгата "Литературният персонализъм" в "Артефир" разговаряме с нейния автор, литературния историк и критик проф. Михаил Неделчев.
Изследването беше представено в столичния книжен център "Гринуич" от проф. Пламен Дойнов и проф. Калин Янакиев, като в ролята на модератор влезе писателят Захари Карабашлиев.
Проф. Неделчев разказва, че е автор на самия термин "литературен персонализъм", като за първи път го е употребил стабилно през 1978 година по време на конференция, посветена на 100-годишнината на Пейо К. Яворов. Във времето литературният критик се е убедил, че терминът работи перфектно в контекста на световната литература.
"Самият персонализъм дълго зрее. Явява се в най-различни персони – патриаршеските фигури, емблемите на световната култура. Персоналзмът се явява, когато се съгражда литературното поле в средата на XIX век – тогава окончателно тръгва литературната история", обяснява проф. Неделчев.
Проф. Неделчев посочва едни от ярките примери за явлението: кръга "Мисъл", представителите на младополската литература от края на XIX и началото на XX век, руските поетеси, "облъчени от Александър Блок", Анна Ахматова и Марина Цветаева, трагическият поет на немскоезичната литература от новото време Рилке.
"Времената на силно политизиране закриват възможността за свръхпредставяне на литературните персони", допълва професорът.
Литературният историк и критик коментира творчеството и съдбата на големите български поети – Христо Фотев, Константин Павлов, Биньо Иванов и др.
Проф. Неделчев обръща внимание, че има "литературен персонализъм", произлязъл от белетристиката под формата на различни течения – Байронизъм, Боваризъм, Толстоизъм.
"Персонализмът зрее, за да кулминира с ранните модернизми до началото на ХХ век. След това има разсейки, съсредоточавания, нови вълни", казва още авторът на новото литературно изследване.
Целия разговор с проф. Михаил Неделчев можете да чуете в звуковия файл:
