В световния ден на книгата и авторското право говорим с Валентин Калинов, философ, психолог и преподавател, за четенето като занимание на ума, като метод за добиване на по-нюансирано мислене, като сложност, като удоволствие, дори като еротика.
"Има основание да се тревожим относно грамотността, но очевидно се намираме в период на трансформация, който не непременно ще доведе нещо лошо след себе си – казва Валентин Калинов – Четенето е практика, която е общностна, споделена и има своите социални основания. Универсални отговори за четенето няма, то не е културна универсалия. То е завоевание на европейското човечество, но се е променяло постоянно и приемало различни очертания. Всяка епоха, всяко общество има свои версии какво означава да се чете."
Според Валентин Калинов четенето е свързано с желанието и е специфично отношение към света. "Да четеш това означава да се оставиш на някой друг, да бъдеш съблазнен от някой друг, да дойдат мислите на автора в твоята глава, да свалиш своите граници. Четенето е източник на наслада. То предполага застиване в момента. Живеем в епоха на самота, в която сексуалността на хората и любовните отношения намаляват – намирам корелация между това и четенето. Невъзможност човек да намери своето място сред другите хора."
"В епохата в която доминират идентичностите изградени през социалните мрежи книгите имат място по-скоро в Инстаграм профили, в профилите на автори, влогъри, професионални читатели, но това е далеч от четенето което оголва една определена екзистенциална потребност на човека." – допълва Валентин Калинов.
Чуйте разговора с Валентин Калинов в "Какво се случва".
